Американски кораб, собственост на АРА.
SputnikКатастрофата, която принуди САЩ да изпратят на съветска Русия най-голямата хуманитарна мисия, понякога се определя като едно от най-тежките бедствия в Европа от времето на "Черната смърт". Заради последиците от Първата световна война, гражданската война, глада и някои политики на болшевиките власти, хората в много райони на Русия през 1921-1922 г. страдат от безпрецедентен глад. Десетки милиони души са лишени от насъщния. Предполага се, че не по-малко от 5 млн. души загиват през тези години на глад. Ситуацията принуждава съветския режим за първи път да поиска помощ от "капиталистическия свят".
Междувременно в САЩ, две години преди опустошителния глад в Русия, през април 1919 г. Конгресът приема "Закон за облекчаване на глада в Европа", по чиято сила $100 млн. са заделени за подпомагане на онези европейски страни, които изпитват продоволствен дефицит след Първата световна война.
Битката с глада е ръководена от новосъздадената Американска администрация за подпомагане (ARA), начело с Хърбърт Хувър, американския администратор за храните по онова време и бъдещ президент на САЩ.
Болшевишка Русия, естествено, не е включена в списъка на държавите, които получават американска помощ. Трудно е да си представим да се случи обратното по онова време, когато САЩ и някои други западни държави се намесват в руската гражданска война и техни армейски части подкрепят антиболшевишки сили, разположени в няколко руски региона.
Нещо повече, цялата програма е разработена срещу съветска Русия, тъй като изглежда по онова време левият радикализъм е проникнал в други европейски страни заедно с глада. Историкът Бертан Патенод твърди, че "Икономическата и политическата нестабилност на тези държави, повечето създадени върху развалините на стари империи, ги правеха уязвими за зараза, идваща от Изтока и често наричана "болшевишка болест". Широкоразпространено е мнението сред европейските и американски държавници, че тази болест е причинена от глада; болшевизмът става факт, когато добрите хора започват да гласуват.
Положението обаче се променя към средата на 1921 година. Болшевишкият режим устоява на чуждата намеса, побеждава всичките си противници и това е факт, който не може да бъде подминат. Освен това гладът по онова време придобива толкова ужасяваща форма, че е невъзможно да не привлече вниманието, тъй като този бич убива близо 100 хил. души седмично.
Руският писател Максим Горки се обръща към международната общественост и я моли за помощ. Скоро Ленин призовава международния пролетариат за подкрепа. През септември известният норвежки изследовател Фритьоф Нансен апелира аудиторията от трибуната на Обществото на народите, заявявайки, че не е правилно "милиона хора да бъдат осъждани на смърт заради враждебността към съветския режим".
По същото време е постигнато споразумение между АРА и съветското правителство. Все пак би било погрешно да се мисли, че помагайки на Съветите, Хувър се отказва от политическия си дневен ред. "Хувър е вярвал, че ако може само да облекчи глада на руснаците, то те (руснаците) ще се вразумят и ще си възстановят физическата сила, за да свалят болшевишките си потисници", твърди Патенод.
Хувър не успява да постигне политическата си цел. Тъкмо обратното, той помага да се стабилизира ситуацията в Русия. Помощта му обаче спасява живота на милиони.
Положението наистина е драстично. Както пише Синтия Хейвън, журналистка и изследователка, хората в районите, засегнати от глада, са принудени да ядат "плевели със стрити кости, дървесна кора и глина, както и коне, кучета, котки, плъхове и слама от покривите. Правителството полага усилия да спре продажбата на човешка плът и поставя пазачи по гробищата, за да предотврати нападенията". Хейвън също цитира ужасяващите спомени на един от работниците от АРА в Русия: "Видях купчини трупове, полуголи и замръзнали в най-гротескни позиции с белези, сякаш са станали плячка на скитащи кучета. Виждал съм тези тела и това е гледка, която никога не мога да забравя". Властите откриват 7000 кухни, за да нахранят изпадналите в нужда, но това не е достатъчно.
До август следващата година ARA открива до 19 хил. кухни, в които всеки ден се хранят 10 млн. души, в усилията си да подпомогне Съветите. Обичайното меню включва царевица на зърна, кондензирано мляко, какао с хляб и захар – все продукти, които са внесени в съветска Русия от чужбина. Освен кухни АРА отваря и приюти за бездомни и сираци и се бори с епидемията от тиф.
"Вашата помощ ще влезе в историята като уникално, гигантско постижение, достойно за величайша слава, която дълго време ще остане в паметта на милионите руснаци, които сте спасили от смърт", пише Максим Горки на Хърбърт Хувър, оценявайки високо неговата помощ.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си