5 съвета от известни руски писатели, които са умеели да пътуват със стил

Бюст на руския писател Иван Тургенев в Баден-Баден.

Бюст на руския писател Иван Тургенев в Баден-Баден.

Герд Ейхман
От Баден-Баден до Рим можете да следвате стъпките на великите руски автори. Не знаем какво сте правили миналото лято, но ви предлагаме някои класически идеи за следващата ви европейска ваканция.

Иван Тургенев, Лев Толстой, Антон Чехов и други известни руски писатели от XIX в. прекарват много време в пътешествия из Европа. Термалните води и казината на Баден-Баден в Германия, изисканата архитектура на Флоренция и нощният живот на Париж са основни дестинации за интелигенцията на Русия. Какъв съвет могат да ни дадат днес тези някога опитни пътешественици?

Внимавайте за разходите си и не проигравайте парите си

През XIX в. Баден-Баден е най-популярният европейски курорт за руския елит. Този средновековен град в Шварцвалд е моден още от времето, когато принцеса Луиза от Баден (императрица Елисавета) е била съпруга на император Александър I (1801-1825 г.). До средата на XIX в. руснаците са най-голямата чуждестранна общност в Баден-Баден.

Тургенев и приятели в Баден-Баден.

Сред тези руснаци, които живеят и работят в германския спа курортен град по онова време, са Василий Жуковски, Николай Гогол, Пьотр Вяземски и Фьодор Достоевски. От всички писатели Иван Тургенев най-много е свързан с Баден-Баден.

Тургенев пристига тук през 1865 г., за да бъде с музата си, известното сопрано Полин Виардо, която живее в Баден-Баден. Фактът, че тя е омъжена, не обезкуражава решителния руски писател. Той прекарва седем щастливи години тук и написва романите си: "Дим", "Призраци", "Кучето" и други. Тъй като Тургенев има близки контакти с европейската интелигенция, той играе ключова роля в популяризирането на руската литература на Запад.

Термалните води и живописните пейзажи не са единствените причини, поради които руски писатели се стичат тук. Баден-Баден е приютил едни от най-известните и луксозни казина в Европа, където богатите комарджии често пропиляват богатството си. Сред тях е Лев Толстой. Като младеж той е пристрастен към рулетката и понякога прекарва по цял ден в казиното. Тази страст го докарва почти да разорение и той често е принуден да взема пари назаем.

"Просто не можах да го отделя от масата с рулетката. Страхувах се, че ще изгуби всичко, защото той харчеше и последните си пари; но благодарение на Бог вечерта той си връщаше всичките пари", пише поетът Яков Полонски, който се срещна с Толстой в Баден-Баден през юли 1857 година.

Толстой взема пари назаем от театралния критик Михаил Кублицки и от Тургенев, но в крайна сметка изгубва всичко и трябва да напусне Баден-Баден.

Лев Толстой

Страстта към хазарта е подробно описана в романа на Фьодор Достоевски "Играчът на рулетка", който се основава на собствения му опит. През 1863 г. той губи всичките си пари в казино във Висбаден и претърпява фиаско в Бад Хомбург, Баден-Баден и Саксон-ле-Бен. За да изплати дълга си, той подписва договор с издателство да напише спешно нов роман. За щастие, след брака си той обещава на съпругата си Анна Сниткина, че никога няма да не се занимава с хазарт, и удържа думата си до края на живота си.

Пътувайте в добра компания и се влюбете

Лев Толстой има славата на домошар, но преди да се установи в имението си в Ясная поляна, той пропътува хиляди километри по целия свят след края на военната си служба. Той прекарва месеци в Швейцария с роднините си Елисавета и Александра. Те наемат къща близо до Женевското езеро и прекарват много време в разходки с лодка и туризъм. След като прекарва няколко дни в Женева, Толстой поема към малкото село Кларан.

"Не можеш да откъснеш очи от това езеро; почти през цялото време аз се наслаждавах на тази красота или се разхождах, или просто гледах през прозореца на стаята си", пише Толстой през май 1857 година.

Салтиков-Шчедрин

В Кларан Толстой се сприятелява с няколко руски туристи. Те се разхождат с карета и с лодка, посещават ресторанти и правят дълги преходи в Алпите. Веднъж Толстой се качва в продължение на две седмици в малки алпийски села, където завързва запознанства с местните жители.

Антон Чехов, който пътува до Италия през 1891 г., се срещна във Венеция с руския поет Дмитрий Мережковски, който е "луд по удоволствията". Чехов също се надява да намери любов в Неапол.

"Искам да срещна тук красива руска дама, за предпочитане вдовица или разведена. В пътеводителя пише, че романтиката е важна част от посещението в Италия. Е, по дяволите, съгласен съм с всичко. Нека да е романтика", пише Чехов в писмо до дома.

Разходете се по градските улици

Първата спирка на Толстой при европейската му обиколка е Париж, град, където писателят има две любими неща: безцелно обикаляне с автобус и скитане по улиците, за да наблюдава хората. В началото на април 1857 г. Толстой пише: "Живея в Париж от два месеца и не мога да кажа кога ще загубя интерес към този град".

Той обаче отпътува от града по-скоро, отколкото е очаквал. Няколко дни, след като написва тези думи, Толстой става свидетел на публична екзекуция и е толкова шокиран, че скоро напуска Париж.

Плоча на Гогол в Италия.

Чехов признава, че се наслаждава на Венеция от здрач до зори, носейки се по каналите на гондола и разхождайки се по известния площад "Сан Марко".

Животът на улицата е интересен и за друг руски писател - Михаил Салтиков-Шчедрин, когато той е на лечение в Берлин, столицата на Прусия по онова време. Макар този град да не го вдъхновява, той наблюдава всекидневния живот с голям интерес, описвайки улиците му в историята си "В чужбина" (1880 г.), където трафикът е като "непрекъснато и тихо махало".

За разлика от други писатели, Салтиков-Шчедрин е скептично настроен към курортните градове, наричайки ги "места, където хората се посвещават на угояването на корема си".

Ходеща реклама на сладолед

Николай Гогол прекарва в Италия 10 години. В Рим той написва "Мъртви души", "Шинел" и завършва "Тарас Булба". Той се възхищава не само на древната италианска архитектура, но и се влюбва в сладоледа.

"Живея тук без пари. За старата стая с картини и статуи плащам 30 франка месечно и само това е скъпо. Вечерята е много добра и струва четири или шест су. Не ям сладолед за повече от 4 су, само понякога за 8. Сладоледът тук е нещо, което не можеш да си представиш", пише Гогол на своя приятел Александър Данилевски през 1837 година.

Чехов не харесва чая в Берлин, затова си носи руски чай, но пък е впечатлен от вкусния хляб: "Хлябът е невероятен тук, ям толкова много, кафето е отлично, но няма какво да кажа за обяда", пише той в едно от писмата си до дома.

Няма друго място като дома

Почти всички руски писатели, които пътуват до Европа рано или късно, решават да се завърнат у дома. Макар да е завладян от красотата на Женевското езеро, Достоевски с горчивина пише, че местните хора "възприемат чужденци само като източник на приходи".

Толстой остава със същото впечатление от Швейцария. Макар и очарован от красивата ѝ природа, той е много огорчен от местните хора. Дори написва разказа, който не е фантастика, "Люцерн" и в него описва живота на бездомна певица, която пее за богаташи, които не ѝ плащат. През март 1861 г. Толстой напуска Лондон и се установява в Ясная поляна и никога повече не се връща в Европа.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"