Борба срещу Мамай (1374-1380)
От средата на XIII в. редица руски княжества са политически и икономически зависими от Златната орда. В края на XIV в. укрепналото Московско княжество се опитва да отхвърли властта на хановете.
След убийството на хан Берди-бег през 1359 г. Златната орда изпада в хаоса на вътрешни битки за трона, известни като "Големи смутове".
Руските княжества са принудени да общуват с Мамай - един от главните монголски генерали. Той не е сред потомците на Чингиз хан и затова няма право да управлява Златната орда. Мамай на практика узурпира властта, като поставя фигуранта хан Булак на трона.
През 1374 г. московският княз Дмитрий Иванович (по-късно Донски) отказва да плаща дан на монголите. Tази стъпка е последвана от редица сблъсъци. След победата в битката при р. Пяна през 1377 г. руските войски разбиват монголите в битката при р. Вожа следващата година и това е първата сериозна руска победа над Златната орда.
Битката при Куликово през 1380 г. става кулминация на войната. Войските на Мамай претърпяват зашеметяващо поражение. Той вече не може да удържа властта в Златната орда. Спечелва я Тохтамъш, потомък на Чингиз хан и новият владетел на монголската държава.
Куликовската битка не освобождава руските княжества от властта на монголите. Тохтамъш си връща управлението над тях, като изгаря Москва през 1382 година. Русия е освободена най-сетне от монголите цели 100 години по-късно, след "Великото стоене" на р. Угра през 1480 година.
И все пак значението на победата в Куликовската битка е огромно. Авторитетът и военният престиж на монголите са сериозно накърнени. Те така и не възстановяват влиянието си над руснаците, каквото са упражнявали над тях преди.
Битката определя бъдещия облик на руската държава, тъй като московското княжество необратимо се превръща в политически център на обединение на руските княжества.
Великата северна война (1700-1721)
Тази война се превръща в една от най-важните в руската история, тъй като отбелязва прераждането на Русия в империя.
В продължение на години руската държава се опитва да завземе Ливония и Естония и да си осигури достъп до Балтийско море. Последният голям опит е направен от Иван IV, но завършва катастрофално, когато Московското царство е победено от двама негови врагове: Швеция и Жечпосполита.
В светлината на това горчиво преживяване Петър Велики се приготвя за следващата война по-задълбочено. Северният алианс между Русия, Жечпосполита , Дания и Саксония планира да смаже хегемона на Източна и Северна Европа - Шведското кралство.
Само че, след като шведският крал Карл ХII разгромява всички членове на Северния алианс, Русия се изправя сама срещу силната шведска армия. Битката при Нарва през 1701 г. е катастрофа за руската армия и принуждава Петър Велики да предприеме дълбоки реформи в армията си.
Руският цар е упорит в постигането на главната си цел - да прокопае "прозорец към Европа". Той основава бъдещата столица на Русия, Санкт Петербург, през 1703 г. върху земя, която току-що е отнета от шведите, и най-накрая побеждава Швеция с модернизираната си армия в битката при Полтава (1709 г.). Военноморската битка при Хангут през 1714 г. бележи първата важна победа на руския флот в историята му.
След сключването на Нищадския мирен договор от 1721 г. Русия придобива огромните територии на Ливония, Естония, Ингрия и част от Карелия. Новопоявилата се руска империя започва да играе активна роля в европейската политика.
Руско-турска война (1768-1774)
Войната, която изправя руската императрица Екатерина II срещу Османската империя, е сочена като една от най-важните сред многобройните руско-турски конфликти. Освен това тя показва на света какви изключителни руски командири има.
В битката при Кахул през 1770 г., една от най-големите битки през XVIII в., руската армия, която наброява близо 40 000 души и е командвана от Пьотър Румянцев, побеждава османската армия, в чиито редици се сражават 150 000 души.
Легендарният военачалник Александър Суворов, който има 5000 войници, успява да надвие пет пъти по-голямата османска армия при един от най-решителните сблъсъци във войната - битката при Козлуджа през 1774 година.
Славни победи има не само на сушата, но и на море. По време на военноморска битка при Чесме през 1770 г. повечето османските кораби са унищожени.
Договорът от Кючук Кайнарджа (1774 г.) дава възможност на руската империя да укрепи позициите си на черноморското крайбрежие: той ѝ гарантира кримските градове Керч и Еникале и правото да разположи военен флот на Черно море, както и правото да брани християните в османските васалски княжества Молдавия и Валахия.
Според условията на мира на Кримското ханство се дава независимост от Османската империя. На практика то попада под мощното влияние на Русия и в крайна сметка се присъединява към нея през 1783 година. Заслужава да се отбележи, че територията на ханството включва не само полуострова, но и огромни територии на брега на Азовското и Черно море.
Войната позволява на Русия значително да напредне на юг, докато Османската империя започва да запада.
Френското нашествие в Русия и войната на Шестата коалиция (1812-1814)
След като руската империя е победена от Наполеон във Войната на Четвъртата коалиция през 1807 г., тя е принудена да се присъедини към континенталната блокада на Великобритания, която нанася поражения на руската икономика.
Руските управници определят наложените условия като унизителни. И скоро престават да ги спазват. Войната става неизбежна и избухва през 1812 г. с нахлуването на Великата армия.
Руските командири са абсолютно наясно какъв военен гений притежава Наполеон и отказват да се изправят срещу него в пълномащабна битка, която той толкова желае.
Голяма битка се развихря в околностите на Москва, в Бородино, и никой не взема връх.
Окупирането на руската столица не дава нищо на френския император. Той е принуден да напусне града, без да сключи мир или примирие с руския император Александър I.
Отстъплението на Великата армия е истинско бедствие. Суровият студ, активната партизанска война и постоянното преследване на руската армия напълно я унищожават. От 680 000 мъже почти 90% са убити, хвърлени в затвора, изчезват или дезертират.
Кампанията на руската армия извън страната приключва с превземането на Париж през 1814 г. и абдикацията на Наполеон.
Победата над Наполеон издига авторитета на Русия на международната сцена. Руската империя постига това, което другите не успяват повече от десетилетие - да смаже непобедимия френски гений.
Втората световна война
Победата над нацистка Германия и нейните съюзници е най-важното събитие в руската история. Тази война се различава значително от предишните, тъй като това е война на живот и смърт.
Макар съветската армия да е започнала да получава модерно военно оборудване преди войната, тя страда от огромна липса на способни командири, тъй като много висши офицери са екзекутирани по време на голямата чистка в края на 1930-те години.
Катастрофата от първите години на войната поставя въпроса за самото съществуване на Съветския съюз.
Укрепването и приемане на съветската власт в цялата страна, мащабната партизанска война и новата вълна талантливи командири обръщат поражението в победа. Цената, платена от съветския народ, е над 27 млн. жертви.
Втората световна война изкоренява нацизма, а освен това значително укрепва геополитическия статут на СССР. В новоосвободена Източна Европа се установяват приятелски режими.
Освен че изкоренява нацизма, Втората световна война значително повишава и геополитическия статут на СССР. В новоосвободената Източна Европа се създават режими, които са приятелски на СССР.
Съветският съюз става една от двете световни суперсили - военен и индустриален гигант, който успява да изстреля първия изкуствен спътник в космоса само 12 години след края на опустошителната война.