В Русия в миналото съществувала древна местна игра с топка, но тя е далеч от това, което днес познаваме като футбол. Тя се играела с топка от мек плат или кожа, пълна с пера, която се ритала с един крак между два отбора, опитващи се да не позволят тя да влезе в полето на противника. Играта имала ритуални функции на сватби и на Великден, но постепенно изчезнала към края на XIX век. Когато в Русия идва футболът, ключова роля в това имат британците... но с помощта на староверците.
Чуждестранно хоби
Първата футболна игра в Русия се състои на 24 септември 1893 г. в Санкт Петербург. Местен вестник пише: "Игрището бе изцяло покрито с кал. Спортистите в бели екипи тичаха, понякога се въргаляха в калта и скоро бяха черни като коминочистачи. През цялото време публиката се заливаше от смях".
Тази игра е само част от почивките между популярни спортни състезания по дърпане на въже, надбягвания и др.
Първите състезателни и редовни футболни мачове в Русия започват в с. Орехово-Зуево във Владимировска област, източно от Москва. Към средата на XIX в. районът преживява бум на текстилната промишленост, който на свой ред води до увеличаване на работническото население в Орехово-Зуево и съседните села. Текстилните заводи са собственост на богати бизнес фамилии, като сред тях се отличават Морозови, които са староверци. За да поддържат машините в заводите си, те канят инженери и мениджъри от Великобритания, които носят със себе си и футбола – традиционно забавление по техните ширини.
Снимка архив
Първоначално британците в Орехово-Зуево играят помежду си или срещу отбори от британски инженери от завода на Хопър в Москва. През 1896 г. в Соколники в Москва се появява първото истинско футболно игрище, а през 1905 г. започват да се сформират и първите отбори, като в новата игра се включват и много руснаци. В Орехово-Зуево обаче разпространението на футбола се бави по религиозни причини.
Староверците се забавляват
От 1880-те години англичанинът Хари Чарнок, директор на текстилната фабрика в Николское край Орехово-Зуево, се опитва да организира редовни мачове и да привлича руски играчи, тъй като смята, че спортът е добра алтернатива на пиенето. Млади и стари руски работници вече са привлечени към играта и се занимават с нея аматьорски на импровизирани игрища. Учат се бързо.
Снимка архив
Морозови обаче изобщо не одобряват новия спорт, тъй като за староверците игрите са грях. Нещо повече – тази английска игра с топка се играе с оголени до бедрата крака, което се смята за неприемливо. Освен това в заводите на Морозов през 1895 г. избухват големи бунтове, така че правителството също не е положително настроено към идеята за игри, които биха привлекли много зрители.
През 1909 г. Чарнок решава да действа и отива при губернатора на Владимировска област Иван Сазонов с молба да му разреши да организира лига. Чарнок показва на губернатора копие от консервативния германски вестник Die Woche, където германски принц играе футбол в Берлин. Германският император Вилхелм II е братовчед на цар Николай II, което убеждава губернатора да одобри идеята за учредяването на спортен клуб "Орехово" през 1910 година.
През 1912 г. в лигата "Орехово-Зуево" вече има отбори от близките индустриални села. Тя е най-голямата в Русия със своите 30 игрища и 29 отбора. Още 12 отбора се присъединяват към първата детска футболна лига.
Руски живот
Нужно е да се постигне компромис между вярата и спорта. Чарнок си спомня в мемоарите си, че всичко, освен панталонките в екипа на новите отбори, се поръчвало от Англия. Играчите си шиели панталонките сами.
Така "почти всички панталонки бяха дълги до глезена... Шумното негодувание на капитана на отбора – англичанин, бе напразно. Преди началото на първия мач той реши да предприеме крайни мерки. С помощта на двама членове на комитета, въоръжени с ножици и линеал, той заключи вече облечените играчи в съблекалнята и отряза крачолите до нужната дължина".
Така староверците вече намират начин да се присъединят към редовете на първите руски футболисти. През 1910 г. отборите от Орехово-Зуево вече имат първите си победи срещу британските си съперници, а футболът набира все по-силна популярност из цяла Русия. В Москва дори най-високопоставените британци намират време да играят футбол.
Един от тях е Р.Х. Брус Локхарт, изпратен в Москва от британското външно министерство като вицеконсул. Забавно е, че в Русия го бъркат с брат му – Джон Харолд, който е известен ръгбист. Така той получава настоятелни покани да се включи в отбора а Орехово като полузащитник, макар че уменията му във футбола са доста скромни.
Getty Images
"Винаги съм смятал футболните си изживявани с руския пролетариат за най-ценната част от живота ми в Русия", пише по-късно Локхарт. "... Мачовете бяха зашеметяващи и предизвикваха силен ентусиазъм. В Орехово понякога играехме пред публика от 10-15 000 души".
По-късно съветите заклеймяват Локхарт с твърдението, че е планирал заговор срещу държавата. Той напуска страната, но продължава да играе важна роля за развитието на футбола в Русия. Повечето служители на британската дипломатическа мисия и членове на търговски организации често играят футбол край Кримския мост, както се посочва в съветски разузнавателни доклади.
Междувременно футболът в Русия продължава да се развива по свой собствен път. След бурните години на Революцията и Гражданската война през 1923 г. е сформиран съветски национален отбор, но това е друга история.
Вижте как Русия се готви за домакинството на Световното по футбол през 2018 г. в нашата статия. Или пък разгледайте най-добрите снимки от Русия през 2017 година!