"Болшевиките са крокодили": Как Чърчил балансира между любов и омраза към СССР през ВСВ

Уинстън Чърчил

Уинстън Чърчил

Daily Herald Archive/NMeM/Global Look Press
Сър Уинстън Чърчил не е голям фен на СССР, но знае, че единствено обединени със Съюзниците ще успеят да победят Хитлер. За да поддържа добрите отношения, той дори веднъж сяда на една маса със Сталин.

Всеки, който познава историята на XX век, знае добре името на Уинстън Чърчил - министър-председателят на Обединеното кралство между 1940-1945 и 1951-1955 година. Той е познат не само с политическото си наследство, но и със своите красноречиви изказвания. Примери като: е се борим с тях и по плажовете" или "Това беше най-добрият им час" вдъхновяват страната му по време на най-суровите мигове от Втората световна война, помагайки на населението да устои на Битката за Британия.

Сталин и Чърчил в Кремъл, Москва

Независимо от това, много преди нацистите да дойдат на власт в Германия, Чърчил има друг голям враг. Като консервативен политик той мрази болшевиките още от 1917 г., като казва, че Владимир Ленин е "коремен тиф", вкаран в Русия. Комунистите също не таят топли чувства към Чърчил.

Лев Троцки например го нарича "шампион на капиталистическото насилие", желаещ да задуши пролетарските маси, които се борят за свободата си. По време на политическата си кариера Чърчил продължава да критикува СССР и само пред общата заплаха враговете обединяват усилията си.

"Бих казал няколко добри думи и за дявола"

Карикатура на Чърчил със сърп и чук, символизираща съюза с Русия. Взета от българско про-нацистко издание от перода преди преминаването на България на страната на СССР през ВСВ

В началото на Втората световна война, между 1939 и 1941 г., назначеният през 1940 г. премиер Чърчил остава предпазлив в изказванията си за Съветския съюз. Никой не знае на чия страна ще свърши Москва. През октомври 1939 г., скоро след съветската инвазия в Полша, Чърчил произнася вероятно най-известния си коментар за Русия: "Не мога да ви предскажа действията на Русия. Това е загадка, загърната в мистерия вътре в енигма".

До две години ситуацията се изяснява. На 22 юни 1941 г. нацистка Германия нахлува в СССР и от този момент нататък Лондон и Москва са обединени. Чърчил, както винаги решителен, оказва подкрепа на съветите. Причините са ясни – "Ако Хитлер беше нахлул в ада, щях да кажа поне няколко добри думи за дявола пред британския парламент", казва той на своя секретар.

Нови облигации

Публично Чърчил избира по-уважителни думи. В обръщението си към народа от 22 юни той казва: "Никой през последните 25 години не е бил по-последователен опонент на комунизма… Но всичко това избледнява пред спектакъла, който сега се разгръща. (…) Опасността за Русия е опасност и за нас, опасност и за Съединените щати, точно както каузата на всеки руски войник, борещ се за домашното огнище, е кауза на свободния човек и свободните народи във всяка точка на света".

Сталин и Чърчил по време на Ялтенската конференция от 1945 г.

По това време много британски политици и военни са скептични относно перспективите пред СССР, предвиждайки, че Русия ще издържи не повече от 6 месеца. Чърчил обаче им се противопоставя: "Обзалагам се, че руснаците ще се борят за победа и след още две години". Времето доказва, че е прав.

След по-малко от месец Великобритания и СССР подписват англо-съветско споразумение, обещавайки си взаимопомощ срещу Хитлер. Въпреки това между страните остава напрежение – особено по въпроса за отварянето на втори фронт в Европа.

Твърд съюз

Сталин и Чърчил в Кремъл, Москва

За разлика от Франклин Рузвелт за Чърчил Сталин никога не е бил удобен партньор за водене на преговори. Когато министър-председателят отива в Москва през август 1942 г., за да информира Сталин за британските планове за атака на Германия в Африка, а не в Европа, съветският лидер първоначално осъжда съюзниците за проявеното малодушие и за това, че не успяват да удържат на обещанията си.

Лидерите постигат разбирателство едва на третия ден от преговорите, когато остават сами в една малка стая – в компанията на алкохола. Както си спомня високопоставеният британски дипломат сър Александър Кадоган, "намерих Уинстън и Сталин… седящи пред добре отрупана маса между тях: всевъзможна храна и безброй бутилки."

На следващия ден Чърчил, който е пил кавказко вино, за разлика от бедния Кадоган, който е принуден от Сталин да пие нещо "доста диво", вероятно напуска Москва с главоболие, но и със задоволство – Сталин се съгласява да изчака с откриването на втори фронт.

Край на медения месец

Британски войници пред плакат с Чърчил, Сталин и Рузвелт в Ялта

"Той е казвал похвални неща за Сталин по време на войната, особено през 1942 г.", твърди историкът и специалист по Чърчиловата тема Ричард М. Лангуърт. Действително след посещението в Москва премиерът нарича Сталин елик скандален военачалник", който Съветският съюз е късметлия да има по време на войната.

Това обаче не означава, че Чърчил харесва Сталин или си е променил гледната точка за комунизма. "Никога не забравяйте, че болшевиките са крокодили… Не мога да почувствам и най-малко доверие в тях", пише той до Антъни Едън през 1942 година.

Скоро след края на войната, през март 1946 г., Чърчил (който вече не е премиер) произнася известната си реч"Сухожилията на мира" във Фултън, Мисури, където изказва "симпатията и добрата воля"на Великобритания към Русия, но същевременно предупреждава за опасността от разпространението на комунистическото влияние по света, подчертавайки съветското влияние в Европа: "От Шчечин на Балтийско море до Триест в Адриатика, по целия континент се е спуснала желязна завеса". Речта на такъв изключителен политик бързо се разпространява – скоро след това бившите съюзници се превръщат в съперници. А Студената война е в своето начало.

А веднага след края на войната идва време за "Немислимата операция": тайният план на Великобритания да атакува СССР през 1945 г.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: