Какво се случва с домашните любимци на последните Романови?

Любовта към животните е едно от нещата, с които са известни членовете на последното кралско семейство в Русия. Те имат много кучета и котки, а някои от тях остават със своите собственици и по време на изгнанието им в Урал.

Котки и кучета в кралския двор

Трите кучета, които се присъединяват към Романови в изгнание, са: Ортипо, френски булдог, принадлежащ на дъщерята на Николай II Татяна; кучето порода Кинг Чарлз шпаньол на Анастасия – Джими; и кокер шпаньолът на Алексей – Радост.

Татяна и Анастасия в Царско село, 1917 година.

Семейство Романови

Ортипо е подарен на Татяна през 1914 г. от офицер, който се възстановява в болница, която дукесата посещава. Дъщерите на Николай II обичат да прекарват времето си в отглеждане на кучето: "Кучето е много сладко", пише Татяна в дневниците си.

Наследникът на трона Алексей израства като енергично, забавно, любящо и любопитно момче. Хемофилията, която поставя живота му в постоянен риск, го учи да бъде силен, търпелив и милосърден към другите. Той няма много приятели и главното щастие в живота му са домашните любимци: котка на име Котка и куче, наречено Радост, което почти никога не се отделя от собственика си.

Радост е потомък на кокер шпаньол, докаран от Великобритания, и става неразделна част от Алексей: наследникът взема кучето заедно със себе си на празници и пътувания. Николай II понякога води сина си на фронта, за да подкрепи морално войските и да засили патриотизма на Алексей. Радост също не пропуска такива пътувания.

Публичен домейн

Котка е голяма, космата котка, подарък от генерал Владимир Войков, началникът на личната охрана на царя. Котка не може да нарани момчето – ноктите ѝ са извадени, защото Алексей страда от хемофилия и всяка драскотина може да е фатална. Алексей обаче не знае за това: Войков не иска да каже на впечатлителното момче – вместо това казва, че котката просто не може да освободи ноктите си.

Алексей и сестрите му обичат котката и молят родителите си да им позволят да донесат друга, но с оранжева козина. Наричат я Зубровка.

Публичен домейн

Алексей винаги взема Котка със себе си, където и да отиде, а понякога дори я води на изискани вечери на високо ниво, където той "плаши онези, които се страхуват от котки", спомня си Войков в мемоарите си. Алексей, страхувайки се да не загуби Котка извън къщата, рядко я води на разходки.

В изгнание

Напускайки резиденцията в Царско село, за да живее в изгнание в Тоболск, семейството не успява да вземе котките с тях: Котка и Зубровка остават в двореца с други котки (според някои съобщения по-късно са осиновени от мили хора).

Публичен домейн

Но трите кучета са взети на дългото пътуване с техните собственици, като се превръщат в единствената утеха за семейството.

Новият живот в Тоболск и след това в Екатеринбург е невъобразима свобода за кучетата: "Радост, Ортипо и Джими процъфтяват. Първите две трябваше да бъдат изгонени от двора, където се забавляваха в ямата за боклук, похапвайки отпадъци...", пише Анастасия в дневника си през ноември 1917 година.

Публичен домейн

Спокойният живот приключва през юли 1918 г., когато семейството е убито. Радост е палаво куче и често бяга – това спасява живота му, защото не е в Ипатиевата къща, където семейството живее, когато се случва трагедията. Що се отнася до останалите кучета, Анастасия държи Джими по време на екзекуцията (по-късно е намерено тялото на кучето), а Ортипо вероятно е някъде навън, което го спасява за известно време.

Публичен домейн

По-късно хората си припомнят, че са виждали две кучета в близост до дома на Романови. След като се прибра у дома, Ортипо лае силно и вдига твърде много шум – това дразни охраната и те го убиват. Радост, който рядко лае и драска по вратата, оцелява. След известно време Михаил Летьомин, един от офицерите на Червената армия, охраняващи изоставената къща, съжалява кучето и го осиновява.

Когато Бялата армия превзема града, един от офицерите ѝ - Павел Родзянко, който добре познава кралското семейство, вижда Радост на улицата и кучето го отвежда до Летьомин. Последният е арестуван и Родзянко взема кучето в памет на Алексей, който не доживява до 14-ия си рожден ден.

По-късно Радост придружава Родзянко във Владивосток, след като армията се оттегля, след което прекосява половината свят и стига до Обединеното кралство, където офицерът го подарява на крал Джордж V – братовчед на Николай II. Радост намира място в двора, живее дълъг живот там и е погребан в гробището на кралските кучета в замъка Уиндзор.

Тук може да прочетете още за тайния живот на Романови.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.