Последният дворец на Романови: 9 факта за Ливадийския дворец

Андрей Некрасов / Global Look Press
Вилата-дворец на Романови в италиански стил подслонява Кримската конференция на съюзниците през 1945 г. и е резиденция на Рузвелт.

1. Лятната столица на Русия

Снимка: ТАСССнимка: ТАСС

Ливадия е селце в южния край на Крим, недалеч от Ялта, която още в средата на 19 в. става популярен курорт. За това допринася не само климатът, който лекарите определят като целебен, но и развитието на железниците. През 1861 г. Александър II купува имението в Ливадия и там построява Големия дворец като подарък за съпругата си. Скоро в близост се появява и Малкият дворец за наследника, където Александър III често отсяда и където умира. В Крестовоздвиженската църква в Ливадия Николай II полага клетва за вярност към руския престол. Пак там приема православната вяра и неговата невеста принцеса Хесен-Дармщадска, която става императрица Александра Фьодоровна.

2. Най-скъпата царска "вила"

Снимка: ТАСССнимка: ТАСС

От ливадийските дворци, строени по заповед на Романови, до наши дни е оцелял само последният, изграден по личната повеля на Николай II. Според сметките императорът е похарчил за него 4 млн. златни рубли. Строежът му започва през 1910 г. и дворецът е напълно готов за 17 месеца.

3. Място за отдих и забави

Снимка: ТАСССнимка: ТАСС

В Ливадия императорското семейство идва да почива през пролетта и есента. От Петербург пътува с влак до Севастопол, а там се прехвърля на яхта и тържествено пристига в ялтенското пристанище. Царят със съпругата и децата дишат лековития въздух, къпят се в морето и се пекат на плажа, разхождат се – пеша из парка, яздейки и с автомобили в околностите. Особено любими занимания са ловът и тенисът, за който в парка е направен корт. Още едно увлечение е фотографията. Запазени са любителски снимки от царските албуми, на които великите княгини позират в разпенените вълни на прибоя, а императорът със свитата седи на висок камък. За последен път императорското семейство пристига в Ливадия през пролетта на 1914 г. През есента те се канят да се върнат, но през лятото започва Първата световна война, а след това страната е обхваната от революционни събития.

4. Архитект на двореца е Николай Краснов

АрхивАрхив

Ливадийският дворец е построен от архитект Николай Краснов. Селски талант, още на 24 години той става главен архитект на Ялта. До голяма степен благодарение именно на него Ялта става красивият град, който често е описван в руската литература и мемоари. В Крим по проекти на Краснов са построени над 60 сгради, най-вече вили на столични аристократи. След революцията, през 1919 г. Краснов емигрира в Константинопол, от там в Малта, а след това в Белград, където продължава да работи като архитект и построява редица дворци, включително и резиденцията на югославския крал Александър Караджорджевич в Дедине.

5. Дворецът е построен е в италиански стил

Снимка: Андрей Некрасов / Global Look PressСнимка: Андрей Некрасов / Global Look Press

Дворецът е построен в стила на италианските вили от епохата на ренесанса с открити галерии, ажурни балкони и резбовани фигури в декора. Материалът, от който е построен, е бял камък от Инкерман – разновидност на варовика, добиван в Крим край едноименния град в югозападната част на полуострова. Най-типичната "италианска" част на двореца е вътрешният малък двор, обграден от аркади, засаден със зеленина и с мраморен фонтан в центъра. В галериите покрай стените са запазени мраморните пейки с облегалки за ръцете, изобразяващи грифони.

6. Исторически образец на еклектичния стил

Стаята на императора в Ливадийския дворец. Снимка: Владимир Аспаткович / РИА "Новости"Стаята на императора в Ливадийския дворец. Снимка: Владимир Аспаткович / РИА "Новости"

През втората половина на XIX в. в архитектурата и оформлението на интериорите е разпространена еклектиката – архитектите използват различни стилове в един дом. Ливадийският дворец не е изключение. Личните покои на императорското семейство на втория етаж са изпълнени в новия стил модерн, за църквата са използвани византийски образци, а за двата светлинни комина – готически стил с химери и арабски майоликови плочки и източни орнаменти.

7. Стаите

Кабинетът на Николай II. Снимка: Владимир Астапкович / РИА "Новости"Кабинетът на Николай II. Снимка: Владимир Астапкович / РИА "Новости"

Обстановката в двореца като цяло не е запазена – в светско време дворецът се е използвал като санаториум. За щастие, е останала великолепната вътрешна архитектура на помещенията и отделни предмети от интериора – колоните и каминът от карарски мрамор в парадната столова, приемният кабинет с панели от червено дърво и месингови орнаменти в стил "жакоб", билярдната в английски стил, а също и килимът ръчна изработка, на който е изобразено семейството на Николай II.

8. След перестройката става музей

Санаториум "Ливадия", 1966 г. Снимка: Израел Озерски / РИА "Новости"Санаториум "Ливадия", 1966 г. Снимка: Израел Озерски / РИА "Новости"

След революцията в двореца няколко години работи музей на бита на царското семейство, а по-късно е превърнат в санаториум за селяни, болни от туберкулоза. След войната и до смъртта на Сталин през 1953 г. е вила за висши държавни чиновници. И едва през 1993 г. дворецът става музей.

9. Място на историческата среща на съюзниците

Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин по време на Ялтенската конференция в Ливадийския дворец, Крим. Февруари, 1945 г. Снимка: Imago / Global Look PressУинстън Чърчил, Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин по време на Ялтенската конференция в Ливадийския дворец, Крим. Февруари, 1945 г. Снимка: Imago / Global Look Press

В двореца става едно от най-важните политически събития от Втората световна война – Кримската (или Ялтенската) конференция на правителствените ръководители на трите съюзни държави от антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ и Великобритания. Тук е била и резиденцията на Франклин Рузвелт и американската делегация, настанила се в 43 стаи на двореца. 

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.