5 изобретения на руския Архимед - Иван Кулибин, които промениха света

Портрет на Иван Кулибин от Пьотър Веденецки.

Портрет на Иван Кулибин от Пьотър Веденецки.

Държавен музей "Ермитаж"
Гениалните изобретения на един блестящ учен, изпреварил времето си.

Теория и практика на строителството на мостове

Проект на моста през р. Нева на Иван Кулибин, 1776 г.

От 1770-те до началото на 1800-те Иван Кулибин (1735-1818) работи по създаването на еднодъгов дървен постоянен мост през река Нева в Санкт Петербург. Той прави работен модел, пресмята напрежението и натиска в различните места на моста, макар че по онова време все още не е разработена теория за строителството на мостове.

Кулибин дори формулира редица правила за съпротивлението на материалите, които са потвърдени много по-късно. Всички изчисления на моста са представени на Академията на науките и проверени от известния математик Леонард Ойлер.

Само че, макар Академията да дава одобрението си, правителството не отпуска средства за изграждането на моста.

Протезиран крак

Протеза, конструирана от Кулибин.

Кулибин представя няколко проекта за "механични крака" в Академията по медицина и хирургия в Санкт Петербург. Всички те са много напредничави в сравнение с тогавашните протези за долни крайници и са в състояние да симулират крак, изгубен над коляното. "Тестът" на първата версия на протезата, изготвена през 1791 г., е направен с помощта на лейтенант Сергей Непейцин.

Протезният крак не спира успешната кариера на военния. Той получава чин генерал-майор и псевдонима Железния крак. Живее пълноценен живот и почти никой не разбира защо генералът леко накуцва.

Прожектор

Прожекторът на Кулибин.

През 1779 г. Кулибин, който обича оптичните инструменти, представя свое изобретение пред петербургската публика. Това е прожектор. Системи от отразяващи огледала са съществували и преди това, но дизайнът на Кулибин е много по-близо до съвременния прожектор: една свещ, отразена от огледала, поставени във вдлъбнато полукълбо, дава силен и насочен поток от светлина.

Самият майстор произвежда редица прожектори по индивидуални поръчки на собственици на кораби, а освен това създава компактен фенер за карета на базата на същата система. Поради липсата на закрила за авторското право "Фенерите Кулибин" започват да се произвеждат масово от други майстори, което до голяма степен омаловажава значението на изобретението.

Винтов асансьор

Застаряващата руска императрица Екатерина II иска Кулибин да разработи удобен асансьор, с който тя да се придвижва между етажите на Зимния дворец. Със сигурност тя е имала предвид асансьор-стол и Кулибин се изправя пред интересна техническа задача. Към такъв асансьор, отворен отгоре, не може да се закрепи лебедка, а ако столът се издига отдолу нагоре с лебедка, това ще причини неудобство на ползващия го.

Кулибин решава въпроса грациозно: основата на стола е закрепена към винт с дълга ос и се движи по нея като гайка. Екатерина сядала на подвижния си тор, а слугата завъртал дръжката - въртеливото движение се предавало на оста и тя издигала креслото до галерията на втория етаж. Винтовият асансьор на Кулибин е завършен през 1793 г., а вторият в историята подобен механизъм, създаден от Илайша Отис, е построен в Ню Йорк едва през 1859 година.

Движещ се сам по водата

Скица на фасадата и план на кораба на И.П. Кулибин.

Кулибин измисля как да накара корабите да се движат срещу течението без волове и бурлаци.

Идеята му е да използват две колела с лопатки. Потокът, въртейки колелата, предава енергията на вал и въжето на котвата се навива, а съдът сам се изтегля към котвата, използвайки енергията на водата.

През 1782 г. водоходът е натоварен с почти 65 тона пясък и доказва, че е надежден и много по-бърз от кораб, теглен от волове или бурлаци.

През 1804 г. Кулибин построява втори водоход, който е два пъти по-бърз.

Въпреки това министерството на водните комуникации по време на управлението на Александър I отхвърля идеята и забранява тя да се финансира, а построените водоходи така и не влизат в употреба. Много по-късно в Европа и САЩ се появяват кораби, които сами се придвижват, използвайки енергията на водния поток.

Разберете повече и за руския Леонардо - Михаил Ломоносов!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: