Как съветски офроуд машини покоряват Южния полюс

Уикипедия
Съветският съюз разполага със собствена версия на американското офроуд превозно средство Antarctic Snow Cruiser. Докато известният американски гигант обаче издъхна в снеговете на Антарктика, съветските автомобили "Харковчанка" все още служат на руските полярни изследователи на замръзналия континент.

Станция

През 1950-те години Съветският съюз заедно с други нации започва активни научни изследвания на Антарктида. СССР поема контрола над източната част на континента, а през 1956 г. е основана първата съветска крепост – станция "Мирни". Само за две години Съветският съюз разполага пет операционни станции в Източна Антарктика.

Съветските специалисти са изправени пред сериозен проблем с транспортните средства, тъй като обикновените трактори и камиони в онези години не са в състояние да работят правилно в суровите условия на Антарктика. Те се нуждаят от нова офроуд машина, която да може да достигне Южния полюс – това не е лесна задача, тъй като разстоянието между него и "Мирни" е 2700 километра.

Съветските инженери трябва да създадат офроуд превозно средство, което да може да работи на минус 70 градуса по Целзий, да покрива дълги разстояния по снега и леда и да може да служи като временно жилище за учените. Така се ражда съветската офроуд машина "Харковчанка" (жена от град Харков).

"Харковчанката" е съветският отговор на американския Antarctic Snow Cruiser, проектиран в края на 1930-те години. Това огромно превозно средство е истинска къща на колела. Плановете са Cruiser да прекоси Антарктика няколко пъти, но успява да издържи само 148 км, преди да бъде изоставен от екипажа и изгубен завинаги.

Новата съветска офроуд машина е базирана на тежкия артилерийски трактор ATT, който на свой ред се основава на шасито и задвижващата система на танка T-54. Тя може да тегли товар от 70 тона. Автомобилът има внушителни размери: дължина 8,5 м, широчина 3,5 м и височина 4 метра. Обичайната му скорост е 5-11 км/ч.

По отношение на площта превозното средство може да бъде сравнено с модерен студио апартамент – 28 квадратни метра. Вътре може да се намери всичко необходимо за дългото пътуване: контролна секция за шофьора и навигатора, работилница, малка кухня, спалня за шестима души, тоалетна, столова и вестибюл.

В края на 1958 г. са построени и доставени в Антарктика 5 такива превозни средства. На следващата година съветските полярни изследователи тръгват на първото си пътуване до Южния полюс. На 27 септември всичките пет напълно оборудвани автомобила "Харковчанка" с ремаркета напускат станцията "Мирни" и тръгват на запад. По пътя конвоят се спира на съветските станции "Комсомолская" и "Восток" – последните обитавани от хора места преди финалната дестинация.

Пътуването от 2700 км, особено последните 1253 км от станция "Восток" до Южния полюс, е трудно: огромни снежни бури, неизвестна територия и опасни скрити дупки, които биха могли да са фатални за превозните средства. Участниците в експедицията Николай Грушински и Александър Дралкин си спомнят в мемоарите си за Антарктика: "Безграничен снежен океан пред нас, а зад нас - две дълбоки бразди, оставени от нашите офроуд машини. Те са направени там, където никой човек не е достигнал. Мислехме, че ни свързват с нашите приятели в станция "Мирни". Придвижвайки се до полюса, не се чувствахме сами. Бяхме в постоянна радиовръзка със станциите "Мирни" и "Восток" и винаги знаехме какво се случва на континента".

На 26 декември съветската експедиция стига до Южния полюс, където е посрещната от екип американци, чиято станция Amundsen-Scott е разположена наблизо. Цялото пътуване отнема 89 дни, а след три дни в американската база съветските учени се връщат обратно.

В продължение на почти 20 години "Харковчанките" служат като основен транспорт в Антарктида за съветските власти и свързват шестте станции на континента. През 1975 г. са разработени по-напредналите "Харковчанки-2" и те се присъединяват към антарктическите учени. Това са основните офроуд машини, използвани от руските полярни експедиции и днес. Плановете за "Харковчанка-3" се появяват през 1980-те години на миналия век, но така и не са осъществени поради разпадането на Съветския съюз.

Тук може да прочетете как безстрашните руски изследователи побеждават британците при откриването на Антарктида.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"