Как безстрашните руски изследователи побеждават британците при откриването на Антарктида

Керстин Лангенбергер/Global Look Press
Америго Веспучи и Джеймс Кук само са предполагали, че континентът Антарктика съществува, а руските моряци го откриват преди близо 200 години.

"Сигурен съм, че там има земя и дори видяхме част от нея", пише британският капитан Джеймс Кук, след като отплава към Южния океан по време на околосветското си пътешествие. Той е наясно, че ще бъде трудно да се стигне до антарктическия континент заради суровите условия. Е, руснаците също са знаели това и все пак се отправят към него.

Съперници в моретата

Руските и британските империи отдавна са съперници в моретата. Така че, когато известният британски военноморски командир и изследовател Джеймс Кук съобщава за предполагаемото си откритие на най-южната земя, става ясно, че е само въпрос на време това откритие да бъде узаконено. По това време британските ловци на тюлени често плават в Южния океан.

Руснаците си дават сметка, че британците вероятно са на път да открият новите земи. Само че, тъй като руснаците са плавали от Средновековието през тежки ледове, те имат известно предимство и знаят как да направят корабите си устойчиви на леда и как да плават в екстремни условия.

В началото на ХIХ век, по време на Наполеоновите войни, съперничеството между руския и британския флот е силно. Кой първи ще открие най-южния континент? След първото руско околосветско пътешествие (1803-1806), ръководено от Иван Крузенщерн, руснаците са убедени, че те са способни да направят това.

Подготовката

Фадей Фадеевич Белингсхаузен

На 16 юли 1819 г. два руски военни кораба - "Мирни" и "Восток" - отплават от Кронщад и пристигат в Рио де Жанейро в средата на ноември. Фадей Фадеевич Белингсхаузен, 41-годишният втори капитан, който участва в първото околосветско пътешествие под командването на руския мореплавател Иван Фьодорович Крузенщерн, е назначен за ръководител на новата експедиция. Тя е първата руска експедиция до най-отдалечената част на Южния океан.

Моряците са добре подготвени, снабдени с кисело зеле и лимони, които са добри източници на витамин С, за да не се разболеят от скорбут. За да запазят източниците на витамини, на всяко пристанище по пътя си на юг моряците се възползват от възможността срещу пари или стоки да получат пресни плодове. А за да се топлят, са се запасили с достатъчно количество ром.

Екипажът взема всички предпазни мерки, за да поддържа добра хигиена - дрехите се проветрява всеки ден, кабините и леглата често се почистват и дори има руска баня на борда на кораба. Равносметката е само един починал моряк по време на пътешествието. Клетият човек става жертва на описаната като "нервна треска", след като корабът прекосява Антарктическия кръг.

Екипажът на "Восток" е от 117 моряци, командвани от капитан Белингсхаузен. На борда на "Мирни" служат 73 моряци, ръководени от 31-годишния лейтенант Михаил Лазарев. Тези два кораба обаче са различни. "Мирни" е построен от руски военноморски инженери и конструкцията му е такава, че да го предпазва от натиска на леда. "Восток" е построен по британски проект и среща сериозни проблеми. Налага се по време на експедицията често да бъде кърпен и ремонтиран и неговата слабост по-късно ще изиграе роля в откриването на Антарктида.

Лейтенант Михаил Лазарев

Освен моряци, на борда има лекар, художник, професор по астрономия и православен свещеник - изследователите се нуждаят от религиозни служби и се надяват да намерят местни жители на земята, която търсят, с надеждата да ги покръстят в християнската вяра. Екипажът има пушки и оръдия, в случай че местните жители са неприятелски настроени. В крайна сметка те не намират никого - няма кого да покръстят или с кого да се бият, което не улеснява експедицията.

Откритието

От Рио корабите се отправят направо към водите на Антарктика, където екипажът вижда нови земи. Сред тях е Сандвичевата земя, открита и кръстена така от Джеймс Кук, която впоследствие става Сандвичеви острови. Руснаците откриват и различни острови и им дават имена на членове на експедицията.

На 28 януари 1820 г. двата кораба приближават брега на Антарктика. Полковник Лазарев съобщава: "Огромна ледена маса, много висока, простираща се докъдето ти стига погледът". Това е леденият щит на Антарктика, покриващ новооткрития континент. В същото време антарктическата зима е в разгара си и руските кораби продължават да плават до Порт Джаксън (Сидни), Австралия, за да си починат и да се възстановят.

"Нашите кораби бяха постоянно сред лед. Хората страдаха от суровите ветровете, духащи из тези морета, и още повече от гъстата тъмнина, както и от влажните и тежки снегове, които често изобилстват тук. Студът ни съпровождаше през цялото плаване. Ледените планини, издигащи се на повече от 400 фута над морето [около 120 метра] и някои по-широки от 15 мили в диаметър, бяха нашите постоянни противници. Трябваше да се защитим, вземайки най-строгите предпазни мерки, и да бъдем възможно най-бдителни. Дори и най-малката грешка можеше да доведе до провал на нашите начинания". Така капитан Белингсхаузен описва пътуването в доклада си от Порт Джаксън до Министерството на морското дело в Санкт Петербург.

Почти година по-късно, през декември 1820 г., руските кораби отново преминават Антарктическия кръг, като се връщат, за да опишат повече земи. След един месец обаче състоянието на "Восток" се влошава до такава степен, че е твърде опасно да се плава с него. През януари 1821 г. корабите потеглят обратно, а на 5 август 1821 г. се завръщат в Кронщад, където император Александър I поздравява мореплавателите - голяма чест за екипажа, който е отличен с медали, титли и привлекателни нови назначения. Цялото пътуване трае 751 дни.

Станция

Минават 136 години преди руснаци отново да акостират на брега на Антарктика. Това става през 1956 г. по време на съветската антарктическа експедиция, която основава и построява първата руска станция за научни изследвания в Антарктида. Наречена "Мирни", станцията отдава почит на  един от най-известните руски кораби, открили шестия континент.

Ако искате да научите за други руски открития, вижте как е завладян руския Див изток  А за нещо по-актуално, можете да обсъдите защо хората в Русия мразят московчани.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: