Защо рускини формират женски "батальони на смъртта" през Първата световна война?

Getty Images
През 1917 г., в отчаян опит да приповдигне духа сред руски войници, които са уморени от войната, временното правителство създава женски ударни батальони. И те, презирани от сражаващите се мъже, всъщност се борят по-смело от повечето мъже войници.

Военните части, съставени само от жени, са краткотрайни в руската армия, но въздействието им върху начина, по който поколението вижда непоколебимия дух на руските жени, е вечно. Няколко официални подразделения са създадени през лятото на 1917 г. и дори влизат в битка, проявяват невероятна смелост въпреки дадените тежки жертви. През есента те са разпуснати, но вече са дали пример и са вдъхновили още доброволчески женски батальони в цялата страна.

"Яшка"

Мария Бочкарьова

Както често се случва, всичко започва с момиче, което иска да се докаже. Мария Бочкарьова се ражда в бедно семейство и се жени, когато е само на 15 години. Първият й съпруг е пияница, а вторият Яков "Яшка" Бук се оказва комарджия и бандит. През 1914 г. Бочкарьова решава да изостави този живот на насилие и да влезе в армията.

"Сърцето ми ме теглеше към кипящия котел на битката, за да бъда кръстена с огън и калена в лава. Обхваната бях от чувство за саможертва и страната ми ме призоваваше", споделя Бочкарьова в емоционалните си мемоари. По това време официално тя може да стане само медицинска сестра, затова пише направо на царя, искайки разрешение да се бори заедно с мъжете. За нейна изненада Николай II лично ѝ дава това право.

Когато Бочкарьова започва службата си, тя е осмивана и подложена на тежки подигравки от мъжете войници. Много скоро обаче се превръща в легенда в полка си и става известна с това, че безстрашно влиза в битка и изкарва ранени от полесражението, спасявайки над 50 живота.

Подобно на повечето войници по онова време, тя избра прякора "Яшка" в чест на съпруга си. За нейната мъжественост на бойното поле тя е повишена в чин подофицер. Нещо още по-важно – тя получава признание от Михаил Родзянко, председател на Държавната дума (долната камара на руския парламент).

"Ще отидем и ще умрем"

Февруарската революция през 1917 г. води до свалянето на царското правителство. Войниците са деморализирани и започват да дезертират. Бочкарьова, с подкрепата на Родзянко, предлага да се създадат женски "батальони на смъртта", които хем да засрамят, хем да насърчат войниците да влизат в атака. Критиците обаче изтъкват контрааргумента си, че сред жените дисциплината ще е ниска.

"Аз ще отговарям за всяка жена. Ще има строга дисциплина и няма да допусна да се скитат по улиците. Единствено дисциплината може да спаси армията. В този батальон ще имам пълна власт и ще изисквам подчинение", заявява гръмко Бочкарьова.

Александър Керенски

Александър Керенски, ръководител на временното правителство, подкрепя Бочкарьова. След като наборът е обявен, в батальона се записват над 2000 жени: медицински сестри, домакинки, селянки, благороднички, необразовани и завършили висше образование. Всички те трябва да минат медицински преглед, а главите им са обръснати. След това те отиват в подготвителен лагер, ръководен от мъже военни инструктори. Там се обучават да маршируват, да стрелят и изучават бойни тактики, а за неграмотните се водят курсове за ограмотяване.

Бочкарьова не е заблуждавала за дисциплината. През първите два дни почти 80 жени са изгонени от батальона заради кискане, флиртуване с инструктори и неподчинение. В униформата си и с невъзмутимото си изражение Бочкарьова прилича на военен командир от едно време и се държи адекватно. Тя без колебания раздава плесници заради поведение, което не отговаря на установения ред.

Първият женски

Скоро от първоначалните 2000 войници остават само 300 и всички те под 35 години. Наборът приключва, а в отговор на въпросите на журналисти Бочкарьова отговаря: "Няма да има нов набор. Ще отидем да умрем".
През юни 1917 г. първият руски женски батальон на смъртта напуска Санкт Петербург, отправяйки се към фронтовата линия. На ръкавите на униформите си те носят символа на "Totenkopf" ("череп"), показващ тяхното безстрашие и пренебрежителното отношение към смъртта.

Женска война

В армията новите военни части са посрещнати с презрение и са осмивани като "проститутки" от мъжете войници, разказва историчката Светлана Солнцева. Антон Деникин, военнокомандващият на временното правителство, заявява, че "има много други начини на служба, които повече прилягат на жените". Само че нищо не може да спре тези жени, които са решени да се бият и да защитават страната си. До октомври 1917 г. в Русия има шест женски батальона, но само Бочкарьова има шанса да участва във военни действия.

На 8 юли 1917 г. Първият женски батальон влиза в битка близо до Сморгон (регион Гродно, на близо 800 км от Москва). Мъжете са обхванати от колебания, докато частите на Бочкарьова повеждат атаката, насърчавайки другите да се присъединят към тях. В течение на три дни руските сили отблъскват 14 нападения на германците, но в крайна сметка се оттеглят, защото подкрепленията така и не пристигат.

Когато боевете спират, от 170-те жени, влезли в битката, 30 загиват и над 70 са ранени. Тези жертви са използвани като претекст да се прекрати сформирането на нови женски батальони, а вече съществуващите са разпуснати по заповед на Лавър Корнилов, главнокомандващ на руската армия. Жените, които искат да продължат да се бият, трябва да подадат нови заявления, за да бъдат приети в редовни части.

Генерал Корнилов, 1 юли 1917 г.

При все това остава едно женско подразделение, което продължава да действа по-дълго от другите – втора рота на първи батальон. Това са жените, които първоначално са изгонени от Бочкарьова и  остават в Петроградския регион и сформират втора рота под командването на капитан Лосков. На 25 октомври 1917 г. те защитават Зимния дворец от болшевишки сили, но нападателите ги превъзхождат по численост и те са победени. Някои от жените са изнасилени от болшевиките и една от тях се самоубива през онази нощ. След като болшевиките идват на власт, те бързо разпускат всички женски подразделения завинаги. Единствено самата Бочкарьова остана войник.

Американски епилог

Мария Бочкарьова с войниците си, 1917 г.

След като получава мозъчно сътресение в битката при Сморгон, Бочкарьова прекарва един месец в болница в Петроград. Тя отказва да сътрудничи с болшевиките и е обвинена в контрареволюционна дейност. Има късмета да успее да избяга в Европа, а след това и в САЩ, където започва кампания срещу болшевиките. Бочкарьова се срещна с президента Удроу Уилсън, а британският крал Джордж V ѝ обещава финансова помощ.

През 1918 г. се връща в Архангелск с английски войници, а през 1919 г. отива в Омск, където се среща с генерал Александър Колчак, ръководител на просъществувалото за кратко антикомунистическо правителство. Колчак се надява, че Бочкарьова ще сформира женски батальон в армията, но през януари 1920 г. болшевиките я арестуват. Контактите й с Корнилов и Колчак са достатъчни, за да я осъдят като "безмилостен враг на пролетарско-селската република".

Бочкарьова е разстреляна през май 1920 година. Болшевиките си дават сметка, че лидерът на женския батальон на смъртта никога няма да се откаже да се бори с враговете си. Присъдата е издадена и същия ден е изпълнена. Едва през 1992 г. руското правителство реабилитира Бочкарьова.

Научете и историите на тези две млади жени от СССР, които стават топ асове!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: