Какво се случва, когато умре човек? Търсенето на отвъден живот е обърквало хората от всички поколения и изповедания на Земята. А древните народи, които са живели на територията на съвременна Русия, имали свои собствени отговори на вечните въпроси за човешкото съществуване.
"Смърдящата река" на мъртвите
Древните славяни вярвали, че светът на мъртвите е защитен от света на живите чрез мистична река на име Смородина. Тази по-малко известна версия на р. Стикс определя границата между Земята и Подземното царство в представите на славяните за Отвъдното.
Помните ли лодкаря Харон, който пренася душите на починалите през река Стикс? Е, древните славяни си нямали помощник, който да ги ръководи, и трябвало да разчитат на други методи, за да намерят пътя си към Подземното царство.
Те кремирали мъртъвците си само по здрач – вярвали, че залязващото слънце пътува към Подземието и душите на мъртъвците ще следват следите му, за да стигнат крайната си цел, без да правят грешни завои и да се изгубват.
Те смятали, че р. Смородина има силна воня, отблъскваща човешките сетива. Оттук идва и името ѝ, произлизащо от "смрад".
Единственият начин, по който душата на мъртъвците можела да премине реката, бил през мистичния мост на мъртвите – "Калинов". Древните славяни мислели, че той е силно нагрят от изгарящия огън на "смрадливата река". За да се усложни още преминаването от Земята в Отвъдното, Калиновият мост е бил разположен близо до дома на ужасния звяр Чудо-Юдо.
Паралелни светове и прераждане
Въпреки че преминаването към Подземното царство древните славяни извършвали, преодолявайки всякакви опасности, техните представи за Отвъдното били доста привлекателни.
Племенните хора вярвали, че мъртвите напускали човешкото измерение, само за да се върнат обратно в бъдеще, макар и преродени в чуждо тяло.
Славяните наричали света на хората Яв (като видима реалност). Те смятали Яв за материалния свят, измерение, в което съществуват хората и всичко, което ги заобикаля.
Когато един човек умирал, душата му напускала Яв и отпътувала към паралелния подземен свят, известен като Нав. За разлика от християнската традиция, древните славяни нямали свои Ад и Рай. За тях Нав (светът на мъртвите) било единственото място, на което можела да отиде душата на мъртвеца – и там да "живее" с други мъртъвци.
Последният компонент от този конкретен образ на Вселената бил известен като Прав. Древните славяни вярвали, че това е измерение, заемано от боговете. Само изключителните хора имали шанса да влязат и в Прав, макар че се е изисквало смъртният да живее особено праведно.
Ако християните не знаят как да избягат от Ада или да напуснат Рая, то древните славяни не са искали да се ограничават в едно определено измерение, било то Яв, Нав или Прав. Те вярвали, че душите на мъртвите в крайна сметка ще се върнат на Земята в тялото на своите потомци или в животинско такова.