Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Генерал Валтер фон Зейдлиц-Курцбах е смятан за перфектен тактик в немския Вермахт. Неговите решителни действия разбиват съветската блокада на Втория армейски корпус в Демянския котел в началото на 1942 г., операция, която е високо оценена.
Когато шестата рота, в която Зейдлиц командва 51-ия корпус, е обградена в Сталинград през ноември 1942 г., той изразява готовност да преодолее и това препятствие. И все пак молбите му към генерал Фридрих Паулус да позволи пробивът са отхвърлени. Паулус упорито следва заповедта на Хитлер да забранява всяко отстъпление.
След няколко безполезни опита да убеди командира си, Зейдлиц решава да поеме инициативата в свои ръце. Игнорирайки прекия си командир, той пише директно на командира на армията група Б полковник Максимилиан фон Вейхс: "Да останеш пасивен е престъпление от военна гледна точка и това е престъпление от гледна точка на отговорността към германския народ". Вейхс така и не отговаря.
Тогава Зейдлиц събира част от войските си, за да направи пробив, но без подкрепата на останалата част от германската армия това действие е обречено. Когато генералът е заловен от съветските войски на 31 януари, той бил изпълнен с гняв и разочарование от Паулус и Хитлер.
Когато съветските офицери първо се опитват да пречупят Зейдлиц в лагера на военнопленниците, те попадат на плодородна почва. Генералът е много разочарован от германското ръководство и шокиран от катастрофата в Сталинград.
Зейдлиц се съгласява да работи съвместно с комунистите за нула време. Американският историк Самуел В. Мичъм пише в "Командирите на Хитлер": "Той беше убеден, че всяка стъпка, която провокира падането на Хитлер, ще бъде полезна за Германия – дори и това да означава работа за Сталин".
Заедно с 93-ма офицери Зейдлиц формира лига от немски офицери, в която е избран за президент. Той също така става заместник-председател на Националния комитет за свободна Германия, ръководен от германски комунисти.
Дейността на Зейдлиц отразява дейността на генерал Андрей Власов, пленен съветски генерал, който се предава в Германия и ръководи така наречения Комитет за освобождение на народите на Русия.
Валтер фон Зейдлиц активно участва в пропагандната война. Той се опитва да убеди немските командири, че Хитлер е предал Германия, като е допуснал катастрофата в Сталинград, че са положили клетва на своята земя, а не на Фюрера.
"След като Хитлер си отиде, в Германия ще настане мир", казва той. Зейдлиц пише на командира на 9-та рота Валтер Модел през октомври 1943 г.: "Накарайте Хитлер да подаде оставка! Напуснете руската земя и изведете източната армия отвъд границите на Германия. Това решение ще осигури почтен мир, който ще даде на германския народ правото на свободна държава".
Съобщенията на Зейдлиц не намират възприемчива публика сред генералите от Вермахта. При все това призивът му към защитниците на Кьонигсберг да оставят оръжията си ускорява капитулацията на гарнизона през април 1945 година.
Най-важното желание и цел на Зейдлиц е да формира германски единици, които да се борят с нацистите заедно със съветите на бойното поле. Но такова разрешение трябва да бъде дадено от Сталин.
Въпреки многобройните искания на Зейдлиц, Сталин никога не позволява да се създават военни формирования от германски военнопленници. Те са използвани само за строителни работи. Съветското ръководство е много подозрително към етническите германци, дори към собствените си граждани. Германците от Волга са постоянно наблюдавани, често са премествани от първите линии назад и дори са прогонвани от домовете си в Сибир и Централна Азия през 1941 година.
Що се отнася до бившите нацисти, някои от тях изпълват партизанските редици, като например бившият ефрейтор Фриц Шменкел, който дори получава титлата Герой на Съветския съюз. Но това са отделни случаи. Било изключено създаването на военна единица от германски военнопленници.
По този начин Зейдлиц никога не успява да създаде съветски еквивалент на руската освободителна армия "Власов". За разлика от това е одобрено искането на румънските военнопленници да създадат свои собствени формации за борба рамо до рамо със Съветската армия и са създадени две румънски пехотни дивизии.
Все пак нацистите вярват, че са се срещнали и са се борили с "войските на Зейдлиц". Те са сигурни, че Fw-190 и Me-109, обсипани с червени звезди, използвани от съветски пилоти, за да разпръскат пропагандни брошури и за мисии за разузнаване, са водени от германските пилоти на Зейдлиц.
Хелмут Алтнер, млад войник, защитил столицата на Третия райх в последните си дни, припомня в мемоарите си "Берлински танц на смъртта", че заедно със съветите в Берлин нахлували и "войските на Зейдлиц в германска униформа с награди и червени банери върху ръкавите си. Не мога да повярвам – германци срещу германци!"
В руския и германския архив обаче няма нито документи, нито официална информация за съществуването на такива формации. Армията на Зейдлиц е мит и никога не е съществувала.
Що се отнася до съдбата на Зейдлиц, той се справя много по-добре от колегата си, генерал Власов. След като прекара известно време в затвора, той почива в ГДР през 1976 година. Не толкова големият късметлия Андрей Власов е екзекутиран в Москва през 1946 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си