Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Човек трябва да пие всеки ден и никога да не си ляга трезвен". Това е основното изискване за членство във "Всешегуващия се, всепиянствашия и откачалски събор" ("Всешутейший, всепьянейший и сумасброднейший собор"), създаден от цар Петър I в края на 17 век. В този събор влизат най-висшите служители и най-близките хора на Петър. Те организират оргии, които понякога продължават с дни наред. Знае се, че всички "членове" на "Синода", сред които е имало и дами "на изчакване", често са пиели, докато не изпаднат в безсъзнание.
Петър е ръкоположен за "протодякон", но на практика той ръководи обществото. "Синодът" съществува до смъртта на монарха и копира йерархията на православната църква, подигравайки се с религиозни практики и ритуали. Нищо чудно, че много религиозни руснаци определят Петър като антихрист!
Петър обича запоите и иска и другите яко да се наливат. "Веднъж направих грешка и слугата на царя веднага ми донесе голяма чаша водка. [Петър въвежда "наказателната чаша" и традицията все още е жива.] Възползвайки се факта, че той беше понатежал, аз се завтекох към предната част на кораба [и се качих на една от мачтите]. Негово величество обаче се изкачи след мен, държейки чашата със зъби. Там, където си мислех ще съм на безопасно място, той седна до мен и трябваше да изпия чашата, а и още четири", разказва чуждестранен дипломат.
Историците имат обяснение за нестандартното поведение на царя, което далеч надхвърля достигане на замайване за удоволствие. "Дивите оргии на "Синода" са били използвани от Петър, за да преодолее несигурността и страха, да премахне стреса и да освободи разрушителната необуздана енергия. "Лудостта на царя е била начин да скъса с миналото", пише историкът Игор Андреев в една от статиите си за прочутия реформатор, който жертва традицията, за да ускори модернизацията на Русия.
Петър обаче разбира и вредата от злоупотребата с алкохол. Той учредява медал, "за пиене", който тежи 7 килограма и се слага на врата на злоупотребяващите, за да го носят цяла седмица.
Легендата разказва, че алкохолната зависимост на друг император, Александър III, е довела до промяна във формата на ботушите. Твърди се, че Александър от време на време гаврътвал по чашка, но съпругата му, датската принцеса Дагмар (която в Русия приема името Мария Фьодоровна), не можела да понася дори миризмата на алкохол. Има и друга версия. Според нея тя се е притеснявала за здравето на съпруга си цар. Така че, за да не натоварва съпругата си с отрицателни емоции, императорът започва да пие тайно. За тази цел той поръчва ботуши с дълги и широки кончове, зад които, както се твърди, скрива малка бутилка алкохол.
В същото време някои експерти свързват историите за предполагаемата злоупотреба с алкохола с критиките на неговите опоненти либерали срещу политиката му. Когато идва на власт през 1881 г. след убийството на прогресивния си баща Александър II, той загърбва реформаторската политика и поема по, както някои го определят, ултра консервативен път. Урежда мирно вътрешните трусове и значително укрепва армията и флота. Поради тази причина неговите политически опоненти решават, че е "необходимо да се създаде образ на глупак и пияница на трона", за да се покаже, че монархът трябва да бъде свален.
Изобразяването на царя като пияница противоречи на разказа на неговия личен лекар Николай Веляминов. "Дали е пиел водка? Струва ми се, че не го е правил, но и да го е правил, не е било повече от малка чаша. В случаите, когато искаше да пие на масата, любимата му напитка беше руски квас с шампанско, но [той го пиеше] много по малко".
Както твърди историкът Кирил Соловьов, "няма надеждни източници, които да потвърждават склонността му да пие". При все това същият историк казва, че съвременниците на Александър, които са прекарали доста време с него, се чувстват принудени в своите мемоари да пишат, че той не е злоупотребявал с алкохол. Така че въпросът остава отворен.
Много по-нова историческа фигура, първият президент на Русия, Борис Елцин, не оставя място за съмнение. Пристрастяването му към алкохола е добре известно и документирано.
Шефът на охраната на Елцин, Александър Коржаков, твърди, че президентът е злоупотребявал с алкохол всеки ден. В мемоарите си той пише, че забранява водката в президентската кухня, но тогава Елцин праща свои помощници да набавят необходимото, а те пък се оплакват на началника на охраната: "Какво се предполага, че трябва да направя? Борис Николаевич ми даде $100 и иска да му донесе бутилка?" Коржаков разрежда водката с вода, за да не е толкова силна.
Той пише, че тежестта на президентските задължения не променя навика на Елцин, а фактът, че трябва да пътува в чужбина, също не го спира. Бившият американски президент Бил Клинтън казва на Тейлър Бранч, автор на "Записи на Клинтън: борба с историята заедно с президента", че през 1995 г. агентите на тайните служби намират руския лидер по бельо извън Белия дом, опитвайки се да спре такси, за да отиде за пица. Очевидно Елцин не е трезвен. Само че, въпреки пристрастяването си, той успява да победи всички свои политически опоненти, първо в СССР, а след това в независима Русия и прокарва конституцията на страната, която днес продължава да урежда политическия живот в Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си