Живот в съветска комуналка: 5 необичайни правила

Правило първо: наблюдавайте буржоазията

Споделени площи в комуналка

Музей на Москва

След революцията от 1917 г. новото болшевишко правителство издава заповед за оптимизиране на жилищното настаняване. Големите апартаменти, особено тези в центъра на Москва и Санкт Петербург, се превръщат в общински апартаменти. Собствениците остават само с една стая за семейството и вещите си, а останалите споделят с непознати и техните семейства. Те построяват безкрайни преградни стени, за да разделят големите помещения и дори да правят бани. Този процес е блестящо описан в краткия роман на Михаил Булгаков "Кучешко сърце".

Болшевиките призовават хората да се борят с буржоазния начин на живот, като твърдят, че това е разсейване от изграждането на комунизма. "Беше доста комфортно в нашата стая, но в училище ни учеха, че комфортът е равен на филистинизма", спомня си писателката Лидия Лебединская. "И така, веднъж, когато се прибирах у дома от училище, се огледах и осъзнах, че веднага трябва да започна борба с филистинизма. Тогава свалих всички картини и портрети от стените и започнах да хвърлям по тях вилици и ножове. Завързах всичко в покривка, хвърлих го на боклука... Точно когато се опитвах да изнеса килима, баща ми се прибра от работа..."

Правило второ: чакайте реда си!

Баня от 1940-те

Музей на Москва

Всичко в комуналките се върши по строг ред, график и правила. Всеки жител има само около 30 минути дневно за банята, за което време трябва да изкъпе себе си и децата, но и да си изпере дрехите. Ако някой се забави, съседите започват да чукат по вратата. Има и специален график за сушенето на дрехите, така че бельото и чаршафите обикновено висят в банята и кухнята.

"Имаше ред за банята и тоалетната всяка сутрин. Хората станаха тревожни: "Какво прави там толкова дълго?". Старите дами търпеливо чакаха реда си с гърнетата на малките си внуци", спомня си художникът И. Соя-Серко.

Правило трето: винаги внимавайте със съседите

В една комуналка може да има до 15 стаи – всяка от които дом на отделно семейство. Можете да си представите хаоса в кухнята! Има няколко печки и маси и никога не трябва да смесвате чиниите и храната си с тези на съседа, ако не искате да си навлечете гнева му. Децата вдигат много шум, но да не забравяме, че в един апартамент като нищо може да има и до 9 котки!

"Домакините разнасяха саксии по коридорите. До всяка маса в кухнята хората приготвяха храна за вечеря и за следващата сутрин. Чуваше се огромен шум от всички гласове и съскащи печки, постоянна пара, от готварските печки се издигаше пара и всички миризми проникваха в помещенията", припомня си Соя-Серко.

През 1970-те години има популярна шега – по това време хората започват да си взимат собствени апартаменти и да напускат комуналките. Традиционният архетип на домакиня – "Мария Ивановна" – влиза в кухнята рано сутринта, когато всички спят, и слага лаксативи на съдовете на съседите си. Едва след седмица си спомня, че живее сама.

Правило четвърто: направете кухнята си функционална

Новите апартаменти често са абсурдно малки и кухнята обикновено е 5 кв. м., но хората са щастливи, защото най-накрая имат свое местенце. Новите кухни са оборудвани с еднаква мебел и домашна електроника, а съветските хора трябва да държат храната си в десетки кутии. Ако нещо не се побира в помещението – то мястото му е на балкона.

"Написах докторската си работа в кухнята, където канех и гости, разговаряхме до малките часове, разказвахме си вицове", спомня си московчанинът Вячеслав Цинченко. "Любимият празник на всички беше Нова година, с мандарини, салата "Оливие", и холодец (желирано месо), които държахме на балкона. Тъй като имаше много гости, трябваше да бъркаме салатата в голяма емайлирана купа. И, разбира се, Нова година не беше истинска без филма "Ирония на съдбата".

Правило пето: не носете новите си ботуши в отдалечени райони

Дневна от 1980-те

Музей на Москва

През 1960-те и 1970-те години хората започват да се местят от общинските апартаменти в центъра на Москва – към отдалечените квартали. Там държавата раздава апартаменти в новопостроени сгради. Някои райони са далеч не само от центъра на града, но и от обществения транспорт.

Ето какво си спомня московчанката Татяна Старостина: "През 1977 г. получихме нов тристаен апартамент в самия край на улица "Бирюлевская". Когато пристигнахме, бяхме много изненадани. Беше толкова спокойно, че звуците от стъпките ни отекваха цяло тримесечие. Зад блока имаше голямо празно пространство и в далечината можеше да се види гората... Всичко беше наред, с изключение на факта, че най-близката автобусна спирка беше на 15 минути пеша, а най-близката метростанция на 25-30 минути. Първото ми пътуване приключи драматично. Закъснявах за работа с час, счупих тока на новите си черни ботуши, за купуването на които чаках 4 часа в ГУМ-а, и накрая загубих всички копчета, останали на палтото ми".

Изложбата "Стар апартамент", където можете да видите интериорни реконструкции от началото на XX век до 1990-те години, е открита в Музея на Москва до 10 април.

Не пропускай и тези 10 неща, които ще разбереш, само ако си живял в СССР!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.