Георгиевската лента е сред най-почетните военни отличия на руската армия, тя е част от Георгиевския орден за военни заслуги. Нейната история е пряко свързана с България и с руско-турските войни от XVIII и XIX век.
Орденът на "Св. Георги" или "Георги Победоносец" е учреден през далечната 1769 г. от Екатерина II (1762–1796). По време на Руско-турска война от 1768–1774 г. Георгиевският орден се дава не само за доказана смелост и храброст по време на боевете, но и за проявена мъдрост и мъжество.
Като самостоятелно отличие Георгиевската лента се въвежда с указ на император Александър ІІ (1855–1881) след Руско-турската война (1877–1878).
Когато руският император заповядва главнокомандващите на Дунавската и Кавказката армия да представят списък на отличилите се, се оказва, че извършилите най-блестящите подвизи Нижегородски и Северски драгунски полкове вече са получили всички установени награди. Тогава с указ от 11 април 1878 г. Александър ІІ създава нова военна награда – Георгиевската лента, която се поставя на знамето на полка "и не се сваля при никакви обстоятелства".
С времето Георгиевската лента се превръща в аналог на ордена "Св. Георги". Така например по време на отбраната на Севастопол (1854–1855) и в годините на Първата световна война георгиевските кавалери заменят отличието (Георгиевския орден или кръст) с двуцветната лента на своя шинел.
Георгиевската лента завинаги остава символ, свързан с царската армия и с великата православна империя. Като такъв отличителен знак тя става особено популярна сред белогвардейската емиграция след 1917 година.
По време на съветската власт Георгиевският орден и неговите символи са отхвърлени и не се използват в нито една държавна награда до края на XX век. Едва през 1992 г. орденът "Св. Георги" (в това число и Георгиевският кръст) са възстановени като държавни награди.