На дъното: как един американски репортер живее сред руските бродяги

"Седнали на масите в столовата, в черния дим на лампата и тютюна, тъжни и тромави, те говореха лениво един с друг, слушаха дивото виене на вятъра и си мислеха как биха могли да получат достатъчно водка, за да умъртвяват сетивата си". Така руският автор Максим Горки описва в книгата си "Създания, които някога са били хора" живота на руски скитници, които живеят в малък вонящ приют (ночлежка).

Джосая Флинт (1869 - 1907), журналист от Уисконсин

Public domain

Макар историята да е измислена, това е точно описание; Горки живее сред нисшите класи и е запознат с живота и навиците им. Американският журналиста Джосая Флинт обаче отива още по-далече от Горки.
През 1897 г. Флинт прекосява Атлантическия океан и пристига в Русия, където прекарва няколко месеца с горюни (така са се наричали руските скитници и бездомници), които обикалят из страната.

От Толстой до просяците

"Нямах намерение да отида в Русия, за да скитам там",  обяснява Флинт по-късно в мемоарите си. Той се познава с писателя Лев Толстой и се радва на гостоприемството му. Само че неуморимият репортер, който вече е прекарал известно време с вампири в САЩ, Германия и Англия, решава да заживее с руските горюни, за да разбере живота им. Толстой одобрява тази идея, заявявайки, че Флинт "ще види доста голяма част от техния живот".
Американецът се сприятелява и се присъединява към случайна група бродяги, които се скитат и просят пари и храна в провинция Витебск (сега Беларус). "Срещнахме двеста [скитници], пътуващи на групи и семейства", спомня си Флинт.

Всеки изпада в почуда откъде е той и отговорът винаги действа зашеметяващо: "Америка... Америка?", щяха те да кажат смаяни. "В коя провинция е това?" Тези хора много трудно могат да си представят живота извън тяхната обширна империя.

Социален статус

Какви са хора, с които пътува Флинт? Той твърди, че само в европейската част на руската империя е имало 900 000 скитници. Повечето от тях са селяни и с настъпването на индустриализацията се местят в големите градове, за да намерят работа в заводи, но не успяват да си изградят нов живот.

Хитровка, московски квартал, известен с бездомниците и престъпниците си (някога било трудно да определиш кой от кои е)

Public domain

Мнозинството нямат официални документи за самоличност и затова трябва да се крият от полицията, за да избегнат депортиране обратно на село, а да не говорим за вероятността да бъдат лишени от свобода.
И все пак "просяците могат да си купят фалшиви паспорти, които полицията да не може да различи", пише Флинт. Поради тази причина длъжностните лица още по-трудно могат да определят броя на бездомните, скитащи се из страната, които понякога се местят от едно село в друго, а понякога "се настаняват" в мръсни приюти в големите градове. Според Владимир Гиляровски, руски писател и журналист, само в скандално известния московски район Хитровка е имало 10 000 скитници, "намерили убежище" в приюти, и още десетки хиляди в други градове.
Някои са престъпници, особено в големите градове. Когато описва Хитровка, Гиляровски пише: "Властите често намираха трупове на убити и ограбени до последната им дреха". Проституция, кражби и грабежи, всичко това се шири в руските приюти, а полицията едва ли е можела да направи нещо.

Отново на път

Въпреки това, повечето бродяги, които Флинт среща по време на пътуването си, са относително миролюбиви. "За едни толкова изпаднали хора, те [руските скитници] са невероятно кротки", пише той.

Типични бродяги от края на XIX - началото на XX век, Москва

Public domain

С дни те пътуват от едно село до друго, зависими от  милостта на местните жители, а те винаги я проявяват.

"Можех да се спра с дни във всяко село, през което минавах", припомня си Флинт. "Самият живот на селяните е толкова труден, че е естествено те да изпитват жал към скитника". И бродягите се възползват от това. Флинт казва, че тези мъже и жени не са били твърде болни или слаби, за да не могат да работят. Те просто са приели философията, че определен брой човешки същества са предопределени да имат мизерен и тъжен живот. И така те бродят из Русия, оцеляват предимно с хляб, мляко и картофи, страхувайки се от полицията и просейки всеки ден.

Цар алкохол

И писателите, и журналистите определят водката като основното зло, което съблазнява руски селяни и скитници, възпиращо всяко истинско желание да се издигнат над положението си. Героите на Горки само мечтаят за по-добър живот, но се закотвят в дълбините и унищожават живота си с алкохол.

Semyon Fridland / russiainphoto.ru

Скитниците от самия живот следват същия път, както пише  Флинт: "Две трети биха могли да бъдат уважавани мъже и жени, ако се освободят от страстта си към пиенето". Когато описва "вечеринка", в която са участвали негови познати бродяги, той пише за "шумна нощ, прекарана в пиене на водка . . . Когато последната капка изчезне, те падат на наровете си, изгубили съзнание, и когато човек ги гледа в това състояние, му се струва, че вижда морга".

Самият Флинт страда от силна пристрастеност към алкохола и десет години след посещението си в Русия умира от пневмония, причинена от алкохолизъм. При все това той завършва и публикува "Да се скиташ със скитници", оставяйки след себе си портрети на хора от най-долните прослойки на обществото от много страни. Сред тях и на руски бродяги.

А можете ли да повярвате, че преди по-малко от 50 години Москва е изглеждала като голямо село?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.