Как американско семейство шпионира за СССР и умира за комунизма

На 19 юни 1953 г. са извършени две екзекуции в "Синг Синг" – максимално строго охраняван затвор близо до Ню Йорк. Двама затворници, 35-годишният американски евреин и неговата 37-годишна съпруга влизат в камерата на смъртта един след друг. Съпругът, чиято килия е по-близо до стаята, в която се намира електрическият стол на затвора, влиза първи, така че съпругата му да не го види, когато минава по коридора.

Юлиус Розенберг почива след първия токов удар, но Етел Розенберг няма този късмет. Сърцето й все още бие след три удара и се налага екзекуторът да задейства още два преди тя да издъхне. Никой от тях не изрича никакви последни думи.

Затворът "Синг Синг", където са екзекутирани Розенберг

AFP

Семейство Розенберг, отдадени комунисти, са осъдени на смърт месеци преди това, защото са предали ядрени и други военни тайни на Съветите. Съдия Ървинг Кауфман казва на процеса: "Тези конспиратори откраднаха най-важната научна информация ... и я предадоха на Съветския съюз".

Как обаче са направили това и защо?

Семейните предателства проправят пътя към затвора

Дейвид Грийнглас, "атомен шпионин" на СССР

AP

Както става ясно десетилетия след процеса на Розенберг, в края на 40-те години американските специални служби успяват да разкрият тайните кодове на Съветите, използвани от чуждестранните им агенти в проекта с кодово име "Венона". Пробивът в кодовете на "Венона" води до разкриването на няколко атомни шпиони, включително и на физика, роден в Германия, Клаус Фукс, който работи във Великобритания.

Колега и приятел на много американски учени, работещи по проекта в Манхатън, Фукс прехвърля разработките на Москва. Това помогна на Съветите да разбият атомния монопол на САЩ през 1949 г., само четири години след атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки в Япония.

Фукс остава във Великобритания, но има няколко американски колеги. Специалните служби разпитват един агент след друг и  залавят Дейвид Грийнглас, назначен през 1944 г. в Манхатън, в Ню Мексико, припомня в. "Ню Йорк таймс".

"Навсякъде - дори и в Лос Аламос - той проповядваше комунизма, опитвайки се да убеди приятелите си от армията и колегите, че някой ден те ще просперират в утопично общество, където няма да има мизерия и несправедливост", пише "Таймс" за Грийнглас.

Етел Розенберг е сестра на Грийнглас; той ѝ казва, че Юлиус е признал, че го е вербувал да работи за Съветския съюз. По-късно той изпраща на Розенберг "груба скица и 12 страници технически подробности за бомбата" през 1945 година. През юли 1950 г. федералните агенти арестуват Юлиус Розенберг. 

Няма надежда за справедлив процес

Етел Розенберг

Getty Images

Скоро Етел е постигната от подобна съдба – Грийнглас свидетелства и срещу нея, като твърди, че тя е помагала на Юлиус в шпионските му дейности. По-късно Грийнглас ще оттегли свидетелските си показания, заявявайки, че е замесил сестра си, за да прикрие съпругата си (която също участва в шпионажа). "Жена ми е по-важна за мен от сестра ми", казва той в интервю.

В съда семейство Розенберг, за разлика от други атомни шпиони, се придържат към твърденията си за невинност, влошавайки по този начин положението си. Съдия Кауфман ги признава за виновни, а през април 1951 г. издава смъртна присъда и за двамата, мотивирайки се с голямата вреда, причинена на страната от техните действия.

Юлиус Розенберг

Getty Images

"В условията на Студената война срещу Съветския съюз и горещата война, която се води в Корея, Розенберг имат слаби шансове за справедливо изслушване от основните медии", отбелязват авторите Франки Уай. Бейли и Стивън Чермак в книгата си "Престъпленията и процесите на века". "Въпросът за вината вече е решен в умовете на повечето хора".

"Готови да пожертват живота си"

Снимка от самолета след първата атомна експлозия на полигона "Тринити", Ню Мексико, 1945 г.

Години наред привържениците на левите идеи по целия свят се съмняват във вината на Розенберг, заявявайки, че Съединените щати са убили невинна двойка и обвиняват американските власти в антисемитизма. След това, през 90-те години, проектът "Венона" е разсекретен, а Мортън Собел, бивш инженер от "Дженерал електрик" (General Electric), осъден за шпионаж през 1951 г., признава, че е бил съветски агент заедно с Юлиус Розенберг.

Има обаче въпроси, които остават без отговори. През 1995 г. американският адвокат Алън Дершовиц посочва пред в. "Лос Анджелис таймс", че Розенберг са "виновни и набелязани". Той си спомня разговори с адвокати, участвали в процеса. Те признават, че тъй като реалните данни (от проекта "Венона") остават засекретени и  класифицирани, прокурорите и съдията разчитат на слаби и дори фалшиви доказателства, за да представят Розенберг като виновни.

Освен това вината на Етел навежда на някои размисли. Както казва Собел: "За какво е виновна? За това, че е съпруга на Юлиус". Тя не е шпионирала активно и е наклеветена от брат си, Грийнглас.

Александър Феклисов, пенсиониран полковник от КГБ, който работи с атомния шпионски пръстен, също твърди, че Етел Розенберг е "напълно невинен". Що се отнася до Юлиус, Феклисов твърди, че информацията, която той дава на Москва, е почти безполезна. "Той не разбираше нищо от атомна бомба и не можеше да ни помогне", казва Феклисов. "И все пак те ги убиха".

Майкъл (Л) и Роберт Меропол, синове на Етел Розенберг, позират със стара снимка, преди да пратят писмо до Барак Обама с искане за реабилитация на майка им през 2016 г.

Макар мащабите на щетите, които Розенберг причиняват на собствената си страна да са съмнителни, то мотивите им - и двамата са дългогодишни членове на Комунистическата партия на САЩ - очевидно са идеологически.

"Те вярваха в СССР, мечтаеха за социалистическа държава без дискриминация. (...) Не знаеха много за кървавите чистки на Сталин и за гулага", пише руско-израелският историк Захар Гелман. За тези идеали Розенберг са били готови да пожертват живота си и те го правят.

А знаете ли защо германският фелдмаршал Паулус пропагандира за СССР?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.