Знак на добра воля на прага на Третата световна: как "кученце от Вселената" се оказва в Белия дом

Пушинка в Белия дом.

Пушинка в Белия дом.

Робърт Кнудсен
Независимо колко силно е напрежението, породено от Студената война, и колко ожесточена е космическата надпревара между САЩ и Съветския съюз, любовта към кучетата успява да обедини двете враждуващи страни. Това е историята на Пушинка ("Пухчо"), едно от палетата на известното куче космонавт Стрелка, което не стига до Космоса, но пък влиза в Белия дом, за да заживее с Кенеди.

През юни 1961 г. Джон Кенеди пише на съветския лидер Никита Хрушчов: "Уважаеми господин председател, с госпожа Кенеди сме особено доволни, че получихме Пушинка. Полетът й от Съветския съюз до Съединените щати не беше толкова драматичен, колкото този на майка ѝ, но така или иначе пътят бе дълъг, а тя се държа много добре."

Космически кучета

Белка и Стрелка.

Майката на Пушинка е Стрелка, известното куче-космонавт, което, заедно с "колежката" си Белка,  излита в космоса през 1960 година. Белка и Стрелка стават първите живи същества, които успешно пътуват до Космоса и обратно, превръщайки се в национални герои на СССР.

Те са обикновени кучета, намерени на улицата - и със сигурност не са породисти. "Животът им на улицата не е бил никак лек. Изтърпели са и студ, и глад, така че за тях бе естествено да се адаптират към различни условия на живот", обясни в интервю Адиля Котовская, учен, работил с космическите кучета. След удивителното си пътуване, те отново се връщат към обикновения кучешки живот. Стрелка ражда шест кученца, едно от които е дадено на Кенеди.

Пушинка отива във Вашингтон

Каролайн Кенеди, дъщеря на Кенеди и посланик на САЩ в Япония от 2013 г. до 2017 г., си спомня, че майка ѝ Джаки Кенеди, макар и неволно, поставя началото на тази история: "Тя седеше до Хрушчов по време на държавна вечеря във Виена. Когато темите за разговор започнаха да се изчерпват, майка ми попита за кученцата на Стрелка", пише BBC.

Няколко месеца по-късно Хрушчов, който на моменти може да бъде доста щедър, изпраща едно от кученцата - Пушинка, в Белия дом. То е абсолютно бяло и много пухкаво (това е и значението на името му на руски).

Пушинка на осем месеца в Белия дом. На преден план е нейният руски кучешки паспорт.

"Това бе нещо специално, сякаш изпровождаха принц", казва Котовская, спомняйки си за транспортирането на Пушинка от лабораторията, в която живее, до американското посолство. Голяма съветско-американска делегация тайно взема Пушинка и я води във Вашингтон – малкото кученце се превръща във въпрос от държавно значение!

Подаръкът на "проклетите руснаци"

До този момент Кенеди имат вече четири кучета - Уулф, Клипър, Чарли и Шанън, към които се присъединява и Пушинка. И тъй като за любовта на едно куче не съществуват никакви граници, още по-малко езикови, семейството бързо я обиква – особено децата.

Има една любопитна история за срещата между тогава четиригодишната Каролайн Кенеди и Пушинка, разказана от бавачката на Каролайн в книгата на Дейвид Хайман – "Американско наследство: Историята на Джон и Каролин Кенеди". Когато малката Каролайн протяга ръчичка, за да погали кученцето за първи път, то неочаквано изръмжава. "Но вместо да се отдръпне, Каролайн минава зад кучето и му отговаря с ритник отзад", пише Хайман. Когато научава за случилото се, Кенеди възкликва през смях: "Ето това се казва да им покажеш на проклетите руснаци!"

И заживели дълго и щастливо

Пушинка и нейните кученца. Техният баща е Чарли -  уелският териер на Кенеди.

Разбира се, това е само шега, а Пушинка заживява щастливо в Белия дом. Каролайн, която поздравява руското куче с ритник, всъщност много силно се привърза към него. Брайън твърди, че веднъж тя го предупредила да не храни Пушинка с фъстъци, защото "ветеринарят каза, че не е добре за Пушинка". Мирното съвместно съществуване на Великите сили се превръща в реалност – поне за това куче.

Един от другите домашни любимци на президента, куче на име Чарли, също проявява голям интерес към Пушинка. Това води до раждането на четири кученца, които Кенеди нарича "pupniks" (на английски съчетание между "кученце" и "спутник.") "Президентът ме засипваше с въпроси", спомня си Брайънт, един от неговите служители. "Колко дълго ще бъдат затворени очите на кученцата? А кога ще могат да ядат твърда храна? Дали ще имат къса или дълга козина?"

Когато Америка научава за потомството на двете президентски кучета, в Белия дом пристигат около 5000 писма, в които хората питат дали може да си вземат едно. Две от кученцата всъщност са подарени на деца, живеещи в Средния Запад, а други две са дадени на лични приятели на Кенеди. И така, дори и сега, когато Кенеди, Хрушчов и Пушинка отдавна вече ги няма, много наследници на съветското космическо куче продължават да бягат и играят някъде в Америка.

А знаете ли защо в космоса изпращат кучета, а не котки!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: