Изненадан от Русия: как Ленин и Сталин учудват Хърбърт Уелс

История
АЛЕКСЕЙ ТИМОФЕЙЧЕВ
Британският автор на научна фантастика Хърбърт Джордж Уелс посещава Русия три пъти в продължение на две десетилетия и се среща с Ленин и Сталин, както и със световноизвестния певец Фьодор Шаляпин. Всички тези видни мъже правят невероятно впечатление на британския писател.

Да се срещнеш с  "грузинския планинец"

Уелс се среща и интервюира Йосиф Сталин през 1934 г. при последното посещение на писателя в Москва. Разговорът им коренно променя възприятието на Уелс за Сталин, създадено под влиянието на писанията на Лев Троцки за съветския лидер. През 1934 г. двамата комунистически лидери са ожесточени врагове и Троцки остро критикува Сталин от изгнанието си в Мексико.

"Признавам, че подходих към Сталин с известно подозрение и предубеждение. В съзнанието ми беше създаден образ на един много резервиран и егоцентричен фанатик, на деспот без пороци, на ревностен човек, монополизирал властта. Склонен бях да взема страната на Троцки срещу него. [...] Автобиографията на Троцки, и по-специално вторият том, промени тази преценка, но аз все още чаках да се срещна в Москва с безмилостен, твърд човек  - вероятно доктринeр – и човек,  който си е самодостатъчен; грузински планинец, чийто дух никога не се е отделил напълно от  родната планинска долинка", пише Уелс в автобиографията си.

"Планинецът" обаче успява да промени мнението на британския писател. "Никога не съм срещал по-откровен, справедлив и честен човек, и именно на тези качества, а не на нищо окултно и зловещо, той дължи огромното си невероятно и безспорно издигане в Русия. Предположих, преди да го видя, че той може би е там, където беше, защото хората се страхуваха от него, но осъзнах, че той дължи положението си на факта, че никой не се страхува от него и всички му вярват".

Впечатлен от резултатите от поставянето на началото на съветската индустриализация, Уелс също стига до извода, че "при него Русия не е тиранизирана и държана под контрол; тя е била управлявана и е постигала напредък". Тези впечатления се отнасят за периода преди голямата чистка през 1937 г., който най-често се свързва с името на Сталин.

Мечтател в Кремъл

Срещата на Уелс с първия съветски управник Владимир Ленин следва подобен модел. Писателят признава, че не е обичал основателя на съветската държава, преди да се срещне с него лично през есента на 1920 година. "Настроил се бях да бъда враждебен към него" и "очаквах да се боря с доктринер марксист", пише Уелс в есето "Русия в сенките", което е плод на това пътуване.

Британският писател "не открива нищо подобно" и оставя приятелско описание на съветския лидер: Ленин "имаше приятно, бързо променящо се, кафеникаво лице с жива усмивка и навик (дължащ се може би на някакъв проблем с фокусирането) да се втренчва с едното око,  докато прави пауза в разговора си".

Ленин прави нещо повече от това да изненада Уелс или да го впечатли положително – той реабилитира комунизма в съзнанието на Уелс. "Той ме накара да осъзная, че в крайна сметка комунизмът може, въпреки Маркс, да бъде изключително творчески. След отегчителните фанатици на класовата война бях срещнал сред комунистите [...], този невероятен малък човек, с неговото признание колко огромен и сложен е проектът на комунизма и простодушното му съсредоточаване върху неговото изпълнение, това беше много освежително. Той поне има визия за свят, който се е променил, планиран е и е построен наново", пише Уелс. И все пак британският писател нарича съветския лидер "мечтател", защото му се струва, че силното увлечение на Ленин към идеята за електрификация е утопия.

Артистът

В Русия Уелс се среща и с други хора, освен с политици. През 1920 г. писателят се запознава с известния певец Фьодор Шаляпин. Нарича го "със сигурност едно от най-прекрасните неща в Русия в момента ... Той е артист, предизвикателен и великолепен".

Уелс споменава, че билетът за представление на певеца е около 200 000 рубли, равняващи се на близо 15 британски лири. Заради огромното опустошение, причинено от революцията и гражданската война, заплащането на певеца понякога е в брашно, яйца или други подобни продукти. А дори и те трудно са се намирали по онова време, но певецът получава това, което иска, защото "ако Шаляпин стачкува, това означава твърде безрадостна дупка в театралния свят на Петербург".

При все това дупката се получава две години по-късно, когато Шаляпин, първият народен артист на съветската република, напусна Русия и никога не се завръща.