Георгиевската лентичка: Как една местна инициатива се превърна в национален проект

Млад мъж във военна униформа от Великата отечествена война участва в откриването на фотоизложбата "Страници от победата" в Москва, посветена на 70-годишнината от победата при Великата отечествена война.

Млад мъж във военна униформа от Великата отечествена война участва в откриването на фотоизложбата "Страници от победата" в Москва, посветена на 70-годишнината от победата при Великата отечествена война.

Максим Блинов/Sputnik
Георгиевската лентичка в Русия е универсален символ за спомен за падналите във Втората световна война, точно като макът на Запад. Всичко започва като местна инициатива само преди няколко години. Но как лентичката се превръща в национален символ?

"Георгиевската лентичка е измислена от журналисти. Може би не случайно – ние усещаме съвременната история и състоянието на обществото с връхчетата на прътите си", каза в интервю човекът, който дава идеята за лентичката през 2005 г., журналистката Наталия Лосева. По този начин тя се опитва да обясни огромната популярност на оранжево-черните лентички, които станаха символ на заслугите и усилията на Русия през Втората световна.

Доброволец раздава георгиевски лентички.

Местна инициатива

Оранжево-черната лентичка е станала изключително популярна. Всяка година в навечерието на Деня на победата, 9 май, милиони лентички на Свети Георги се разпространяват в Русия, както и в други страни. Лентичките се носят и от най-висшите руски представители, включително президентът Путин.

Всичко обаче започва като местна инициатива преди 13 години, когато група журналисти на държавната информационна агенция РИА, прави интернет проект "Нашата победа" с лични истории на хора, докоснати от войната. Инициативата получава подкрепа от властите, едва след като започва да набира скорост.

Наталия Лосева пояснява какво е това нещо, което журналистите са усетили в обществото "с връхчетата на пръстите си", преди да започнат инициативата. Според нея популярността на лентичката е реакция срещу нихилизма на предишната епоха, идваща след разпадането на Съветския съюз.

"Известно време преминавахме през период на отрицание и негодувание към съветското минало. Обществото искаше да отпише резултатите от Великата отечествена война и Втората световна война, заедно с тежестта на съветското минало, заедно със стагнацията, желязната завеса и бедността. Но, знаете ли, за обществото е трудно да бъде здраво, без емоционални и исторически стълбове, на които да се опре. Дефицитът на самоуважение прави хората нещастни и незрели. Изглежда, че лентичката запълва нишата на здравата гордост" Лентичките се разпространяват под мотото: "Спомням си. Горд съм."

Обвинения

Популярността на символа не помага на лентичката да избегне горчивата критика от страна на хората, които виждат политически замисъл зад инициативата. Някои членове на Комунистическата партия, която все още е популярня в Русия, започват да обвиняват проекта в желание да се елеминират символите на победата, свързани с комунизма, като червния банер, под който е спечелена войната. Твърди се, че лентичката няма нищо общо нито с Великата отечествена война (както често се нарича Втората световна война в Русия), нито със съветския период, а е насочена срещу комунистите.

Всъщност лентичката е част от ордена "Свети Георги" (цветовете символизират барут и огън), най-високата военна награда, въведена по времето на императрица Екатерина Велика през 18 век и отменена след Октомврийската еволюция през 1917 година. Всъщност лентичката не е съществувала през Втората световна война и била възстановена едва през 2000 г., когато орденът на "Свети Георги" отново започва да набира популярност в Русия.

Подобни лентички

Все пак не всичко е толкова просто. Същите цветове са използвани и за ордена "Слава", създаден през 1943 г. и с който са наградени повече от един милион войници. Те казват, че цветовете на този съветски орден са пряко свързани с императорския орден "Свети Георги". В хода на войната съветските власти започват да връщат някои важни елементи от армията на Руската империя.

Ордени и емблеми на Свети Георги, показани на изложение на ордени.

Медалът, който е получил почти всеки войник - "За победата над Германия" - също има ивици в цветовете на ордена "Свети Георги". След войната лентата и нейните цветове са популярни елементи на съветски плакати и пощенски картички, както можете да видите тук. Така че, може да се каже, че лентичката се различава от военните награди само с името си.

Съществуват и подозрения, че лентичката е създадена от руските власти в отговор на Оранжевата революция от 2004 г. в Украйна, чийто поддръжници имат собствени лентички. "Оранжевата революция имаше оранжева лентичка, а свети Георги - черна и оранжева. Очевидно си имаме работа с плагиатството за PR", пише журналист. В същото време дори за вестник The Washington Post, който не може да бъде винен за прекомерна лоялност към Кремъл, твърдението "изглежда погрешно". По-късно в хода на украинската криза лентичката е избрана от онези, които се противопоставят на новото правителство в Киев и така лентичката на Свети Георги е официално забранена в Украйна.

В същото време изобретателят на лентичката напомня, че "проектът е аполитичен и е насочен към историческата памет. Ако местна инициатива се превърне в повсеместна традиция, би било желателно нейната първоначална идея да не бъде загубена, а именно - съпреживяването на личните семейни истории в контекста на Втората световна война. Веднъж дори папата си слага лентичката, въпреки че, както по-късно обясни Ватикана, Франциск не е знаел какво символизира тя.

Вижте и как в Русия пазят паметта на героите от Великата отечествена война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"