Анастасия Вертинская
Започваме със съветската Грета Гарбо – жена толкова запомняща се, колкото е и красива. Съветската актриса играе главни роли в куп класически адаптации, като открива пътя на славата едва на 15 годишна възраст с участията си в "Анна Каренина", "Война и мир" и "Майстора и Маргарита", съчетавайки ролите във филмите с тези във водещи руски театри. В разцвета на силите си Вертинская е обект на истерична завист сред жените в СССР.
Наталия Варлей
Тя е единствена по рода си: дребничката брюнетка от култовата класика "Отвличане, кавказки стил" (1967), която не е само актриса (каквато всъщност е и до днес), но и цирков артист в Москва. Дядо ѝ по бащина линия е уелски жокей от XIX век, който е извикан в Русия да управлява ферма за развъждане на коне, докато предците ѝ по майчина линия са от френски и немски произход. Тази красавица е също и далечна роднина на писателя Алексей Толстой. Тъй като е болнава тийнейджърка, сърдечното ѝ състояние не ѝ позволява да спортува, но все пак рискува и тя се появява на черно-белия екран, когато цирковата ѝ трупа е на турне в Одеса, Украинска ССР, което бележи и началото на професионалния ѝ път на екран.
Виктория Фьодорова
Малко истории от света на съветското кино са толкова трагични, колкото тази на Виктория Фьодорова. Колосалната актриса е родена през 1946 г., дъщеря на американския адмирал Джаксън Тейт и известната руска актриса Зоя Фьодорова. Баща ѝ, аташе на Държавния департамент в Москва, е предупреден от съветската тайна полиция да прекрати аферата си. Когато Йосиф Сталин разбира за връзката на Тейт и Фьодорова, го гони от страната, а нея изпраща в Сибир – тя е освободена едва след смъртта на съветския лидер. Тейт дори не знае, че има дъщеря, докато професор от университета в Кънектикът не научава историята на Виктория и се свързва с него, започвайки кампания със съветското правителство да позволи на дъщерята да се премести в Съединените щати. Това и става, тя се омъжва през юни 1975 г., дни преди да изтече визата ѝ. Фьодорова участва в адаптацията на "Престъпление и наказание" от 1970 г., която е и една от най-известните ѝ роли. Почива от рак на белите дробове през 2012 г. в Гринуич, Пенсилвания.
Наталия Андрейченко
Съветската Мери Попинс е нещо като икона на късното съветско кино, където сексът става по-често срещано явление. С първата си главна роля в епичната история "Сибиряци" (1979) нещата се нареждат още по-добре. Ролята ѝ спечелва национално признание. Способността ѝ драстично да променя външния си вид е забележителна: от невероятна красавица, до британската Мери Попинс, докато най-накрая не се появява в почти порнографския "Лейди Макбет от окръг Менсен" – адаптация на едноименния роман. Андрейченко е на 62 години и все още изглежда страхотно. Предполагаме, че за това допринасят суровоядството и йогата, но не ни дръжте отговорни за тези думи.
Наталия Негода
Още една Наталия в списъка ни, с малката разлика, че това е първият "износ" на СССР за американския Playboy. Заедно със съвременниците си, Негода става свидетел на падането на Съветския съюз – и се наслаждава на плодовете му – получава редица провокативни роли, като тази в "Малката Вера", която ѝ носи славата на първата съветска жена, свалила дрехите си в домашна лента. Филмът остава в историята като най-скандалният в съветското кино.
Ирина Алфьорова
Една от най-красивите жени в съветското кино – Ирина Алфоьорова, намира славата в ролята си на Констанс де Бонасийо в "Тримата мускетари". Често се твърди, че тя определя понятието за красива жена през 1970-те години в Русия. На 17-годишна възраст Алфьорова се мести от Новосибирск в Москва и се записва в театралното училище, където съучениците я наричат "момичето с очите". За съжаление "устни и очи и нищо друго…" най-често си мислят режисьорите. Но това не ѝ пречи да стане истинска съветска легенда.
Любов Полишчук
Тя притежава едно качество, което не е характерно за рускините – не трепери над своята красота. И никога не избягва роли, в които не изглежда представителна. Прекарва по-голямата част от живота си в Омск, където е родена. Умира през 2006 г. от рак – на 57-годишна възраст. Винаги ще бъде помнена с ролята си в "Дванадесетте стола" (1971 г.), но и с много други.
Любов Орлова
В продължение на десетилетия Любов Орлова е смятана от руснаците за образец на красотата, стила и благодатта. Орлова по рождение има рядка аристократична осанка. Отличена актриса на СССР и носител на Сталинова награда изминава трънлив път към славата. Бедното детство и разбитите мечти я отвеждат в Московската консерватория, където среща бъдещия си съпруг – режисьора Григорий Александров, за когото се омъжва, докато досегашния ѝ съпруг излежава присъда в ГУЛАГ. Филми като "Забавната тълпа", "Цирк" и "Волга Волга" винаги ще останат в съветското съзнание, в което Орлова е перлата в короната. Тя почива през 1975 г. след битка с рак на стомаха.