През лятото на 1996 г. в малкия регион Урал в град Кищим (1764 км източно от Москва) хората стават свидетели на странна сцена. Пенсионерката Тамара Просвирина се разхожда по улицата с нещо, покрито с одеяло, и си говори с него.
"Тя ни казваше: "Това е бебето ми, Альошенка (на галено от Алексей)!" , но никога не ни го показа", спомнят си местните. Просвирина наистина имала син наиме Алексей, но той бил голям и през 1996 г. излежавал присъдата си за грабеж. "Затова решихме, че жената е полудяла – да говори на играчка, мислейки я за своя син".
Всъщност Просвирина наистина има психични отклонения – няколко месеца по-късно тя е изпратена в клиника, за да се лекува от шизофрения. Нещото в одеялото обаче не е играчка, а живо същество, което тя открива в гората в близост до един кладенец.
Истинско извънземно?
Тези, които са виждали Альошенка, го описват като 20- 25 сантиметра висок хуманоид. "Кафяво тяло, без коса, големи изпъкнали очи, движещо малките си устни, издавайки пищящи звуци...", описва го Тамара Наумова - приятелка на Просвирина, която е виждала Альошенка в апартамента ѝ и която по- късно информира "Комсомольская Правда". Формата му, наподобяваща глава лук, изобщо не изглежда човешка.
"Устата му беше червена и кръгла, той ни гледаше...", споделя друг свидетел – снахата на Просвирина. Според нея жената хранила странното "бебе" с извара и кондензирано мляко. "Той изглеждаше тъжен, стана ми жал, докато го гледах", спомня си снаха ѝ.
Описанията на местните се различават. Например Вячеслав Наговски споменава, че джуджето било" покрито с коса" и имало "сини очи". Нина Глазирина – друга приятелка на Просвирина – споделя: "Стоеше близо до леглото с големи очи", и също споменава коса. Други казват, че хуманоидът бил без коса.
Единственото, с което всички са съгласни, е твърдението, че Альошенка "прилича на истинско извънземно". От друга страна свидетелствата от хора като Наговски и Глазирина са съмнителни: и двамата са пияници и по- късно умират от алкохолизъм.
Blooder2000/Wikipedia
Жертва на радиацията?
Андрей Лошак, който създава филма "Кищимското джудже", цитира местните: "Възможно е Альошенка да е бил извънземен хуманоид, но в такъв случай, той е допуснал грешка, приземявайки се в Кищим". Звучи достоверно: градът с общо население, наброяващо 37 000 души, не може да не се нарече райско място.
През 1957 година Кищим посреща първото ядрено бедствие в съветската история. То заличава от лицето на земята пълноводната река и много процъфтяващи села. В "Маяк", съветски производител на плутоний за атомни оръжия, разположен в затворен град известен под кодовото име Челябинск-40 (1100 мили от Москва) настъпва авария – охлаждащата система в резервоар с течни радиоактивни отпадъци не сработва. Това е третият най-сериозен ядрен инцидент в историята, след Фукушима през 2011 година и Чернобил през 1986 година. Регионът и атмосферата са сериозно замърсени.
"Понякога рибарите улавят риби без очи или без перки", казва още Лошак. Така че теорията, че Альошенка е бил мутант, деформиран от радиацията, е също популярно обяснение.
Вижте и нашия фоторепортаж от руския Чернобил!
Альошенка умира
Един ден се случва неизбежното. Съседите на Просвирина звънят в болницата и докторите я извеждат. Тя протестира и иска да остане с него, защото без нея Альошенка щял да умре. "Но как бих могъл да повярвам на думите на жена с остра шизофрения?", обяснява местният парамедик.
Всъщност Кищимското джудже умира, защото няма кой да го храни. Когато питат приятелката на Просвирина защо не го е посещавала и не се е обадила на никого, Наумова отговаря: "Добре, по дяволите, не сте ли изключително гениални? Тогава не бях в града!". Когато тя се връща, малкото същество вече е мъртво.
В отсъствието на Просвирина неин приятел открива тялото и го превръща в нещо като мумия: "почистил го със спирт и го изсушил", пишат в местен вестник. По-късно мъжът бива арестуван за кражба на кабел и показва тялото на полицията.
(Бедно) разследване
"Владимир Бендлин беше единственият човек, който се опита да намери трезво обяснение на тази история", казва Лошак. Местен полицай, Бендлин, конфискува тялото на Альошенка от крадеца. Шефът му обаче на проявява интерес към случая и му заповядва "да спре да се занимава с тези глупости".
Но Бендлин, иронично наричан "Фокс Мълдър от Урал" от "Комсомольская правда", стартира собствено разследване, съхранявайки тялото на Альошенка в хладилника си. "Не ме питайте какво каза жена ми за това", казал той, усмихвайки се.
Бендлин не успява нито да потвърди, нито да опровергае извънземния му произход. Местен патолог казва, че не е човек, докато един гинеколог твърди, че е просто дете с ужасни деформации.
Бедлин допуска грешката да даде тялото на джуджето на уфолози, които го взимат и никога не го връщат. След това следите на Альошенка биват изгубени напълно, а журналисти го търсят в продължение на повече от 20 години.
Резултат
Тялото на Альошенка все още не е намерено и скоро не се очаква да бъде открито. Неговата "майка", пенсионерката Просвирина, умира през 1999 г., ударена от камион късно през нощта. Според местните жители тя танцувала на магистрала. Повечето от онези, които са го срещали, също вече не са сред живите. Все още учени, журналисти и дори психисти спорят за това кой (или какво) е било, излагайки много странни версии: от извънземно до древно джудже.
Въпреки това, сериозните експерти остават скептични. Нещо подобно на Альошенка – хуманоид мумия, намерен в Атакама, Чили – изглежда по същия начин, но през 2018 г. е доказано, че това е човек, чийто фенотип се дължи на редки генетични мутации, до преди това непознати. Най-вероятно Кищимското джудже също не е било извънземно.
Въпреки това, всеки в Кищим все още помни него и тъжната му съдба. "Името Алексей в момента е изключително непопулярно в града", коментира "Комсомольская правда". "Кой би желал детето му да бъде подигравано, наричано "Кищимско джудже" в училище?".