Фотогалерия: по какво съветските мотористи се различават от западните си "колеги"

Мотоциклетите стават особено популярни в СССР в средата на XX век, тъй като по това време спецификата на съветската икономика прави закупуването на автомобил съвсем не лека задача. Но през 1970-те години автомобилите стават доста по-достъпни – хората на зряла възраст си ги купуват, докато мотоциклетите остават нещо типично само за младежите.

До началото на 1980-те години младите хора на мотори излизат на улиците. Това е времето, в което става достъпна информацията за западните мотористи – въпреки че в случая на СССР не говорим за престъпни банди, каквито изглежда са "оригиналните". Въпреки това, както и на Запад, съветските мотористи обикновено харесват рок, а и често са наричани просто "рокери".

За разлика от западняците, съветите не разполагат с луксозни чопъри и трябва да се задоволят с онова, което може да им предостави масовото производство. Това са ИЖ-Планета, "Минск" и "Восход". Цените на тези мотори варират от 450 до 750 рубли (към $750-1250), което за времето си е сума от няколко средномесечни заплати.

По-престижните мотори се произвеждат в страните от Източна Европа, главно в Чехословакия. Това са моделите Jawa и ČZ (по-късно наричани "Чезет" в СССР).

Съветските рокери обикновено се събират в събота и неделя някъде близо до градските паркове или други подобни места. Най-популярните локации за срещи в Москва са паркът "Горки", стадион "Лужники" и "Планината" – наблюдателната платформа до Московския държавен университет на "Воробьови гори". Последното място и до днес привлича мотористите.

На рокерите им харесва да препускат през улиците на спящите градове през нощта и да стават обект на остър полицейски интерес. Същевременно полицейските мотори често са остарели и не успяват да вдигнат скоростта на мотористите.

Съветските мотористи не обръщат особено внимание на правилата за движение по пътищата. Следователно и статистиката за ПТП-та с тяхно участие в СССР е поразителна. В края на 1980-те години има почти 70 000 злополуки годишно и по 10 000 смъртни случая.

Рокерското движение става популярно и широко разпространено в СССР, дори се появат филми за него. Един от тях е "Авария, дъщеря на ченге". Главната героиня – Авария – е замесена в рокерска банда и се забърква в проблеми.

До 1990 г. рокерите в Москва са разделени на няколко клуба – "Адските кучета", "Нощните вълци" и "Руските казаци". Първите, които започват да се наричат мотористи, са "Нощните вълци" с водача им Александър Залдостанов с прякор "Хирурга". Групата все още обикаля по света, а Хирурга може дори да се похвали с връзки с руския президент Владимир Путин.

С разпадането на Съветския съюз рокерите стават просто част от миналото. Наследниците им получават чуждестранни мотори и започват все повече да приличат на западняците.

Знаете ли какво е "мототоксикоза"? А дали се лекува?