На 21 юни 1941 г., в 21 часа, германският войник Алфред Лисков преплува река Буг, естествената граница между Съветския съюз и Третия райх. Той информира съветските гранични служители, че на следващия ден, 22 юни в 4 часа, германските армии ще нападнат съветската територия. Лисков не знае, че този акт скоро ще му струва живота.
Тьомин / Sputnik
Информацията и личността на Лисков са проучени внимателно от местните държавни части на НКВД. Когато информацията стигна до генералния щаб и Сталин, вече е твърде късно - германската артилерия е започнала да стреля.
Защо го е направил?
Оказва се, че когато дезертира в Съветския съюз, Алфред Лисков е оставил зад гърба си жена, дете, баща и майка.
Лисков обяснява постъпката си с факта, че това е негов дълг като отдаден комунист и заявява, че това е негова лична инициатива. Преди той е бил член на Алианса на червените фронтоваци, полузаконна германска комунистическа организация. Дори в тази радикална организация Лисков е смятан за твърде краен.
"Аз съм от работническо семейство от Колберг. Родителите ми и аз мразим Хитлер и неговия режим. За нас СССР е приятелска страна и ние не искаме да се бием със съветския народ. В Германия има много такива семейства. Те не искат война с вас", казва той.
Войник на пропагандата
Архивна снимка
Избухването на войната потвърждава, че Алфред Лисков е бил прав. Неговата по-нататъшна дейност е обвързана със съветската пропаганда. Заедно с антифашистите той агитира в цялата страна, казва на хората, че германските войници нямат желание да водят тази война.
Съветската пропагандна машина активно използва образа на Лисков. Снимката му е публикувана във вестниците и на пропагандни материали, в които може да се прочете: "Този германски войник, който не искаше да се бори срещу съветския народ, премина на наша страна".
Докато не виждат някоя от тези пропагандни материали, германците са си мислели, че Лисков е починал на 22 юни. След като истината излиза наяве, семейството на Лисков е привикано на разпит в Гестапо и Лисков е осъден задочно на смърт за предателство.
Фатален конфликт с Коминтерна
ТАСС
Не е известно много за последния период от живота на Алфред Лисков. Малко след като се присъединява към Коминтерна, Лисков влиза в конфликт с лидерите му - Палмиро Толиати, Дмитрий Мануилски и Георги Димитров, които обвинява, че са предали истинските комунистически идеали и "работят за нацистите". Комунистите, с които той се среща в живота, не са такива, каквито той си ги е представял.
Протежетата на Сталин обаче са много над категорията му и конфликтът с Коминтерна не завършва в полза на Лисков. Самият той е обвинен от Димитров във фашизъм и антисемитизъм.
На 22 януари 1942 г. Алфред Лисков е арестуван от НКВД. В плен той показва признаци на психическо заболяване. Не е ясно дали това е било истина или симулация. През юли Лисков е освободен и изпратен в Сибир, където следите му се губят. Предполага се, че Лисков е починал при подозрителни обстоятелства близо до Новосибирск в края на 1943 година.
Едно нещо е сигурно - Лисков надживява Коминтерна (разпуснат през май 1943 г.), който той изцяло презира.