Запознайте се с невероятната история за спасяването на пътнически самолет Ту-154

Това е обикновен редовен полет на пътническия самолет ТУ-154 на малката руска авиокомпания "Алроса". Почти всички пасажери на борда, 72 души, отиват на почивка от Якутия в Москва. На пътниците им сервират храна и напитки и те се готвят да спят. Летят вече три часа и половина, когато в салона изведнъж угасва осветлението.

Михаил Мелничук/Sputnik

Това се случва на 7 септември 2010 г. в 06:57 сутринта. ТУ-154 е на височина 10 600 метра над тайгата.

"Не спях и забелязах, че самолетът започва да се снижава, макар че за Москва беше твърде рано. Гледам в прозореца и виждам гора. Ама дали не може да сме се върнали обратно?", спомня си Андрей Кондратиев, един от пасажерите на този полет. "Значи нещо става. В този момент се появи стюардът. Той каза, че ще направим аварийно кацане и всички трябва да застанем в поза на зародиш. Тригодишното ми дете спеше в скута ми. Съпругата ми седеше до мен. Ние се наведохме".   

Авария

ТАСС

По думите на командира на екипажа Евгений Новоселов, първо изключил автопилотът. Почти веднага след това от строя излезли всички прибори. "Винаги съм си мислел, че резервният авиохоризонт (уредът в самолета, който показва положението му спрямо хоризонта – бел. ред.) трябва да работи, но тогава всичките три изключиха. При такъв отказ трябва да се каца. Само че ние нямахме дори връзка. Не знаехме къде е най-близкото летище", казва Новоселов.

В онова утро има облачност и пилотите не виждат нищо на земята. "Няма електричество, хидравликата не работи. Прави каквото искаш, но след 30 минути ще ти откажат двигателите. Единственият вариант е да се гмурнеш в облаците и да кацаш. На сляпо", спомня си той.

Те имат късмет. В облаците се открива светъл участък и пилотите виждат река и гора. Да се приземи такъв самолет е възможно само на вода, но шансовете да се оцелее не са големи. А след това те виждат писта.

"Помислих си, че това вече е халюцинация", признава си Новоселов.

Михаил Мелничук/Sputnik

Три пъти правят заход за кацане. Пистата е твърде къса за ТУ-154, а скоростта на самолета заради неработещите задкрилки и предкрилки е значително по-висока от необходимата. Самолетът излиза от полосата и 164 м оре земята. "Виждах как крилото режеше дървета, летяха трески. В салона беше настъпила паника. Тайгата беше мокра и започна да се вдига пара и всички помислиха, че самолетът гори", казва Кондратиев.

Към пътничката Надежда Филимонова долита стюардеса със спрайт и валидол: "Всички плачехме. Първото, за което тогава всички ние си помислихме, бе защо това се случва именно с нас?".

Един човек в гората

Никой от 81-те души на борда не пострадва. Много скоро до самолета се появяват пожарни и медици. Хората се спускат по надуваемия трап и не могат да повярват, че са живи.

"Спасителната" писта е на летището на село Ижма. По рано то е обслужвало местните линии, но от 90-те години се използва само като хеликоптерна площадка. От 126 души на работа тук е останал само един човек – Сергей Сотников. В продължение на 12 години всеки ден той изминава 5 км до летището и поддържа изоставената писта. На въпроса защо е правел това, след като никой не го е искал от него, той отговаря:

"Ами аз какво? Просто не позволявах да се минава по пистата. Мнозинството [местни жители] яздят коне, събира се тор, съхне, хеликоптерът вдига вятър – всичко ти лети в очите. Безпорядък… Или пък падне дебело дърво, ще се търкаля, хората освен това хвърлят бутилки… Накратко, за себе си почиствах. За да бъде приятно".

По същата причина той отсичал израстващите дървета край пистата, не разрешавал на никого да оставя на пистата коли, дървета и други предмети. Ако Сотников не бе правел всичко това, то през 2010 г. тук не би било възможно да се кацне.

Какво става с онзи Ту-154?

Комисията констатира, че причина за аварията е топлинно изтощаване на акумулатора – явление, което води до прекъсване на захранването и до изключване на цялата бордова електроника.

Владимир Родионов/TAСС

След случилото се авиокомпанията планирала да спаси самолета. Той е силно повреден, а от земята обратно на пистата го извличат с трактор. Така или иначе той успява  да излети от Ижма на собствен ход.

След това той е ремонтиран и през 2011 г. якутската компания решава да го върне в авиопарка си. Таке че този най-съветски ТУ-154, разработен през 70-те на миналия век, и досега лети между Якутия и Москва.   

Разказваме ви още историята на един  Ту-104А, който стои изоставен от 30 години. Вижте какво е способна да направи от един изоставен самолет женската любов!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.