Трите най-големи съветски трагедии, покрити с мълчание от държавата

Държавен архив на Туркменистан
Особеностите на съветския политически режим водят до ситуации, при които населението не научава почти нищо за големи трагедии, случили се в СССР.

Земетресението в Ашхабад

Завесата на тайната, която се спуска над повечето инциденти в СССР, е една от причините, поради които все още не сме сигурни за истинския мащаб на някои трагедии. Сред тези катастрофи е опустошителното земетресение в столицата на съветска Туркмения през 1948 година.

Трагедията се разиграва през нощта на 6 октомври, а силата на труса е с магнитуд 7,5. Твърди се, че в епицентъра на земетресението магнитудът е бил 10. Според някои оценки са унищожени 98% от всички сгради в Ашхабад. Има много жертви. Точният брой все още не е известен. Данните варират значително – от 10 хил. до 110 хил. души или дори повече. Според медиите в книгата на предишния туркменистански лидер Сапармурат Ниязов (чиято майка загива при земетресението) е записано, че в резултат на земетресението живота си са загубили 176 хил. жители на Ашхабад.

Според историка Шохрат Кадиров, по-голямата част от жертвите са загинали под отломките на къщите си – прости постройки, чиито покриви са били от няколко слоя глина. "По брой на жертвите, загубите и разходите за възстановяване тази катастрофа става най-голямата на територията на руската империя, а и в СССР. Макар че за нея става известно много по-късно, постепенно, с десетилетия", каза геологът Андрей Никонов. Операцията по разчистването е поверена на армията. Изпратени са близо 30 хил. военни.

Първата официална кратка новина се появява в съветската преса на 9 октомври. В главния вестник "Правда" пише, че "фабрики, много административни здания и повечето жилищни сгради в Ашхабад са били унищожени. Има много жертви". В същото време онези, които напускат града, е трябвало да подпишат декларация, че няма да разкриват информация. Всички изследователски материали и документи за земетресението в СССР са класифицирани. Както и при други подобни случаи, земетресението в Ашхабад започва широко да се обсъжда едва през времето на перестройка, в средата на 1980-те години.

Катастрофата на космодрума "Байконур"

Първото изстрелване на съветската междуконтинентална балистична ракета Р-16 от космодрума "Байконур" през октомври 1960 г. се обърква. Две минути преди планираното изстрелване двигателят на ракетата се задейства сам и това води до пожар. Проблемите в системата за подаване на гориво са открити няколко дни преди трагедията, но в крайна сметка не са отстранени както трябва. Освен това са констатирани и сериозни нарушения на правилата за безопасност.

В резултат на инцидента площадката за изстрелване е наводнена с десетки тонове ракетно гориво. Много от хората, намирали се в близост, изгарят живи. Смята се, че не по-малко от 78 души са загинали при тази катастрофа. Камерите, инсталирани на площадката, автоматично започват да записват след стартирането на двигателя. Те запечатват картини на хора в пламъци, които се опитваха да се спасят. Малцина успяват да го направят.

Сред жертвите е и ръководителят на стратегическите ракетни сили и главен маршал от артилерията Митрофан Неделин, който е в "Байконур" защото изпитанието е много важно. Твърди се, че тялото му е разпознато само по наградите, които е носел на шинела си. Тленните му останки са погребани в стената на Кремъл. Обществеността е информирана за катастрофата почти след 30 години, през 1989 година. На Запад тази трагедия, станала на "Байконур" е известна като "Катастрофата Неделин".

Паниката на стадион "Лужники"

Тази трагедия се разиграва в Москва през 1982 година. Тече футболен мач за Купата на УЕФА между "Спартак" и холандския "Хаарлем". Съветските играчи не научават за инцидента, за него им разказват едва на следващия ден.

През този студен зимен ден не са дошли много хора да гледат мача и само част от стадиона е отворена за зрителите. Именно в тази част обаче се оказват доста фенове на "Спартак". Когато мачът завършва, хората започват да се разотиват, но има отворен само един изход. На него се струпват много футболни фенове, а когато момиче, което слиза надолу по стълбите, случайно се спъва и пада, настъпва паника. Под тежестта на многото хора стълбите пропадат и това води до още повече жертви.

Смята се, че при инцидента са загинали 66 души. Има обаче и оценки, според които техният брой е не по-малко от 300. По-голямата част от жертвите са тийнейджъри между 14 и 19 години. Един местен вестник съобщава за инцидент на стадиона, в който се споменава, че има ранени. Истинският мащаб на трагедията се разкрива едва след 7 години по време на перестройката.

Според историците затвореният характер на съветската политическа система е една от причините да не се разпространява чувствителна информация за трагедии. Държавата упражнява пълен контрол над средствата за масово осведомяване и не иска да смущава хората с тревожни новини и да подкопава легитимността на политическия режим.

Тук може да прочетете за друг загадъчен инцидент

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: