Защо след 60 години съветската "Буханка" все още е най-добрата?

Годината е 1958, а действието се развива в малкото градче Уляновск на 700 км от Москва, на брега на р. Волга. От производствената линия на местния автозавод слиза всъдеходът УАЗ-450, чийто външен вид напомня на гигантски самун хляб (буханка на руски език), а във вътрешността си може да побере до 14 души.

Без да мислят дълго, самите конструктори наричат новия микробус "Буханка".

Първоначално го произвеждат за нуждите на съветската армия: автомобилът е част от мащабните подготовки за ядрена война, в чиято неизбежност се съмняват мнозина. Той би могъл да е идеалният автомобил за извозване на ранени и загинали. Но за щастие това не се налага. Война така и няма.

Затова пък "Буханката" се оказва идеална за суровите условия на руската провинция. Тя стига до места, където не може да се добере дори авиацията. Всъдеходът е тестван на пясък, в мраз и порои и през 1959 г. е подписан първият договор за 35 "Буханки" за медицинска помощ.

Машината е пратена в Сибир, в руския Далечен Север и на най-студеното място на земята – якутското селце Оймякон. Няколко автомобила заминават и за Индонезия и Сирия.

На всичкото отгоре "Буханката" се оказва буквално безсмъртна. И то без да е минала нито един краш-тест. Но всеки, който се е возил на нея, знае – тя друса така, че подскачаш на мястото си. Всички обаче са единодушни, че има за какво тази кола да бъде уважавана.

Около "Буханката" се заражда собствена митология. Дори и от автомобила да потече масло или пък да се счупи съединителят, това няма да му попречи спокойно да стигне до сервиза. Или пък: всяка повреда може да се отстрани, като го ударите с чук или го напсувате.

Днес "Буханки" има във всеки руски град – на тях се возят полицията, бърза помощ, спасителните служби: в провинцията ги използват като селскостопански автомобили и маршрутки.

С "Буханка" и до ден днешен се возят туристите до вулканите Везувий и Етна. В Италия от тези знаменити "УАЗ"-ове правят "подвижни къщи": размерите им позволяват в тях да се изгради душ, тоалетна, печка, мивка, малък хладилник и диван. Между другото, поддържаната "съветска легенда" може да се купи само срещу някакви си 100-250 000 рубли ($1600-4000).

В Япония дизайнът на УАЗ-ката се ползва с още по-голяма популярност. Концепцията дори е заимствана от Honda за пикапа Т880. Самите японци признават, че "Буханката" им напомня за японските машини от 1960-те.

 През 2018 г. съветско-руската автомобилна икона навършва 60 години. По този повод концернът пусна специална версия на автомобила – бяло-зелен микробус за 757 700 рубли ($12 150), в който са добавени екстри като подгряване на предните седалки и нови дръжки на вратите.

Вижте и новия дизайн на "буханката"!