Кои от Романови оцеляват в Червения терор преди век?

Технически Николай II не е последният цар. Когато е принуден да абдикира, той отказва трона за себе си и за своя наследник – царевич Алексей, превръщайки брат си – великият княз Михаил Александрович, в легитимен управник от 15 март 1917 година.

Михаил "царува" един ден, а на 17 март публикува манифест, в който пише: "Аз взех твърдото решение да поема върховната власт, само ако... нашите велики хора ми доверят такава власт".

Всъщност това означава абдикация. Притиснат от временното правителство и виждайки липсата на подкрепа от монархията, Михаил отстъпва.

Абдикацията не спасява живота на Николай II от трагичен край, но същото се отнася и за брат му. На 13 юни 1918 г. болшевиките тайно го разстрелват в близост до Перм, когато го хващат в опит за бягство. Събитието служи като претекст за избиването на повече роднини на последния император.

Михаил Александрович на кон

Getty Images

Имперските жертви

До 1917 г. дори монархистите оставят Николай II и се надяват, че стъпването на трона на Михаил може да спаси империята.

"Нашата армия преживя императорската абдикация сравнително спокойно, но абдикацията на Михаил и изоставянето на монархията като цяло шокират всички... целият руски държавнически живот започва да се разпада", спомня си в дневника си княз Сергей Трубецкой, имперски благородник.

Болшевишката партия, която взема властта през ноември 1917 г., решава да прехвърли Михаил в Урал. Междувременно продължава Първата световна война и германците доближават Петроград (дн. Санкт Петербург). Но след като Гражданската война избухва и антиболшевишките сили минават в офанзива, Урал попада под заплаха. Така че "червените" решават да се отърват от Михаил.

"Останките на Михаил Александрович и неговия секретар все още не са намерени и това много ме наранява", казва един потомък на Романови пред "Комсомолская правда" през 2018 година. "Докато последният член на императорското семейство не е погребан според християнската традиция, тази кървава глава от руската история няма да приключи".

Смърт в Урал и Петроград

Освен Николай II и Михаил Александрович, няколко други пленени Романови са убити в Урал през лятото на 1918 година. Например на 18 юли великата княгиня Елисавета Фьодоровна, вдовицата на Николаевия брат, която в продължение на 12 години живее като монахиня и основава манастир в Москва, е хвърлена в мина близо до Алапаевск (1900 км източно от Москва). Войниците мятат гранати по нея, за да я довършат – същото сполетява още петима Романови и двама от слугите им.

Елисавета Фьодоровна, съпруга на Сергей Александрович Романов и сестра на последната руска царица Александра Фьодоровна (съпуга на Николай II)

Hayman Selig Mendelssohn/Wikipedia/Getty Images

"Според документи местната болшевишка партия решава да елиминира великата княгиня, без да се консултира с централните власти", съобщава уралският историк Наталия Зикова. "Такава е ситуацията по онова време".

След убийството на Романови болшевиките в Алапаевск инсценират бягството ѝ – официално съобщават, че от Бялата армия "са ги отвлекли със самолет".

Докато някои Романови умират в Централна Русия, други са убити в Петроград с официална заповед от централното болшевишко правителство. През януари 1919 г. великите князе, включително чичото на Николай II, са застреляни и изгорени в общ гроб.

Юлий Мартов, неболшевишки социалист, е гневен след разстрела и пише статията "За срам!": "Каква глупост! Каква ненужна и насилствена глупост удари нашата революция!". Но това са безмилостни времена.

Спасени по случайност

Друг Романов очаква екзекуцията си заедно с четворката от Санкт Петербург – Гавриил Константинович, син на братовчеда на Николай II. Страдащ от туберколоза, той е спасен от съпругата си Антонина Нестеровская, която е позната на известния революционен писател Максим Горки – личен приятел на Владимир Ленин.

Портрет на княз Гавриил

Public domain/Getty Images

Горки пише на Ленин: "Скъпи Владимир Илич! Направете малка, но благородна услуга: пуснете бившият велик княз Гавриил от затвора. Първо, той е много добър човек. Второ, той е болен. Защо да правим мъченици от хората?". Ленин пуска Гавриил, който живее в Европа до смъртта си през 1955 година.

Гавриил далеч не е единственият оцелял: сред 65-мата членове на Романови 17 умират през 1917-1918 година. Всички останали стигат до Европа и се заселват там. Това не означава, че бягството им е лесно. Много от тях напускат Русия с последните войски на Бялата армия, които се евакуират от Крим през 1920 г., докато други са изправени пред още по-големи  опасности.

Великият княз Александър Михайлович, един от онези, които успешно напускат Русия, пише в мемоарите си: "Двама от моите роднини дължат живота си на удивително съвпадение: един болшевишки командир, който заповядал да ги застрелят, някога бил художник, чиито картини един от тях някога е купил. Така че не могъл да ги убие... и им помогнал да избягат с Бялата армия".

Друг Романов, според Александър, трябвало да избяга до Финландия пеша, носейки бременната си жена по ледовете на Финския залив.

В момента има около 30 потомци на Романови по света. Семействата им имат какво да помнят, но перспективата за това да се върнат начело на Русия е много малко вероятна.

В Русия и до днес се водят спорове за това доколко властта в Империята е трябвало да бъде в ръцете на семеството - да видим колко руска кръв тече във вените на Романови?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.