Анди Уорхол казва следното през 1968 година: "В бъдеще всеки ще бъде световно известен за 15 минути." Категорично, 32 години по-рано, през 1936 г., Енгелсина Маркизова, съветското момиче от Бурятия, не е могло да знае това, но получава своите 15 минути слава, след като се появява на снимка със Сталин, всемогъщия лидер на СССР. По-нататък обаче събитията за нея се развиват трагично.
Момичето се среща с лидер
Ардан Маркизов, бащата на Енгелсина, е отдаден комунист, който нарича дъщеря си на Фридрих Енгелс, а сина си Владлен - на Владимир Ленин. Нещо повече Ардан има успешна кариера на съветски служител: през 1936 г. работи народен комисар (министър) на селското стопанство в отдалечената автономна Бурятско-монголска република на СССР в Сибир.
Архивна снимка
За Ардан е голяма чест, когато той е в Москва, като част от официалната бурятско-монголска делегация, да се срещне със Сталин, но дъщеря му се оказва в центъра на вниманието. "Аз също исках да отида да видя Сталин и молех баща ми да ме вземе със себе си, но той се противопостави: "Не си член на делегацията, кой ще те пусне да влезеш?" Изведнъж мама ме подкрепи: "Защо пък не?", спомня си Енгелсина (или Геля) десетилетия по-късно.
Колкото и изненадващо да изглежда, но се оказва, че на децата им е разрешено да посещават Кремъл без специален пропуск, така че Ардан взема Гела със себе си. Детето се отегчава изключително много от безкрайните официални речи за прогреса на колхозите и решава да прегърне лидера.
"Взех два букета цветя и отидох в президиума, мислейки: "Ще му дам тези цветя", казва Маркизова. Макар и доста изненадан, авторитарният лидер изглежда радостен, "взе ме и ме качи на масата на президиума, така както си бях с валенки". Тя му подава цветя и когато го прегръща, журналистите започват да правят снимки.
Да станеш емблематичен образ
Getty Images
"Обичаш ли часовници?", спомня си Геля въпроса на Сталин. Смелото момиче отговаря "Да" (макар че никога не е имало часовник) и лидерът й подарява златния си часовник, а на семейството й - грамофон. Тя обаче получава повече от два подаръка.
Анатолий Алай, режисьорът на недовършения филм "Сталин и Геля", цитира главния редактор на вестник "Правда" Лев Мехлис, който радостно възкликва: "Сам господ ни изпрати това малко момиче от Бурятия. Ще я направим икона на щастливото детство". Случилото се след публикуването във всички вестници на снимките на Сталин и Геля (наречена "Приятелят на децата"), както през 21 век бихме казали, става нещо заразно.
"Когато влязох в хотелския салон на следващия ден, той беше пълен с играчки и други подаръци. . . , а когато заедно с родителите ми се върнахме в Улан-Уде (столицата на Бурятия), хората ме поздравяваха, както щяха да посрещат по-късно космонавтите", спомня си Маркизова. Георги Лавров, известен скулптор, създава паметник на Сталин и Геля, който става изключително популярен: Геля е навсякъде, но не за дълго.
Падането
Година и половина по-късно, през 1937 г., всичко свършва: Ардан Маркизов, отдаденият комунист, който обожава Сталин, е арестуван. "Татко беше сигурен, че това е грешка и че той ще се върне", спомня си Геля. Той обаче не се завръща, по фалшиви обвинения е осъден за шпионаж в полза на Япония и е разстрелян през юни 1938 година. Писмата на дъщеря му до Сталин, в които тя го уволява да прояви милост, не помагат.
Лидерът, който е далече, запазва мълчание, докато животът на Геля се разпада. Властите арестуват и майка й Доминика и я пращат на заточение в Казахстан, където тя е намерена мъртва при загадъчни обстоятелства през 1938 година.
Маркизова вярва, че и майка й е убита: началникът на местната тайна служба бил изпратил писмо до помощника на Сталин, Лаврентий Берия, отговарящ за тайната полиция, изразявайки загриженост, че Доминика би могла да се опита да се измъкне благодарение на "връзките" на дъщеря й със Сталин. На тази молба Берия написва със син молив: "ДА СЕ ПРЕМАХНЕ", каза Геля.
ТАСС
А самата Геля е изтрита от официалното повествование. Една трудна задача - Сталин не може да позира за снимка с "дъщеря на народен враг"; в същото време е невъзможно да се унищожат всички вестници и скулптури. И така, с хитрост, достойна за Оруел, високопоставени чиновници променят името на момичето, без да променят портрети и скулптури. От този момент нататък на снимката със Сталин вече е Мамлакат Нахангова, известна млада пионерка. И Геля Маркизова е забравена.
Друг живот
Едно 9-годишно сираче пристига в Москва, където живее с леля си и носи нейната фамилия - Дорбейева. За щастие властите решават нея да не я премахнат. "Имах живот на обикновен съветски гражданин", често си спомня тя. Омъжва се два пъти и работи като ориенталист, специализирайки в Камбоджа. През 2004 г., само седмици след като Анатолий Алай започва да снима филма си за нея, Енгелсина почива на 75 години.
"Едва след като хората започнаха да се връщат от трудовите лагери и истината за Сталин да се разкрива, разбрах какъв е бил той", каза тя. Преди това тя дори плаче, когато авторитарният лидер умира, също като много други съветски граждани, толкова харизматичен е бил "най-добрият приятел на децата".