Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Технологиите наистина променят света – включително и този на професионалните убийци. На 4 август президентът на Венецуела Николас Мадуро оцеля при опит за покушение с дрон, натоварен с експлозиви.
В миналото, когато повечето лидери на Русия са обект на нападения, дроновете не съществуват – за разлика от кандидат-убийците. Представяме ви списък с руски императори, лидери и генерални секретари, чийто живот е бил застрашен от терористи. От най-безобидните до най-ужасяващите.
Горбачов прави всичко възможно да превърне СССР в по-демократична страна, но много хора го мразят – включително инженерът от Ленинград (днешен Санкт Петербург) Александър Шмонов. На 7 ноември 1990 г., докато в Москва тече военен парад, Шмонов се влива в редиците на маршируващите и, стигайки до Мавзолея (където съветските лидери поздравяват тълпата), стреля по Горбачов.
Не уцелва – докато се прицелва, един от охранителите удря пистолета му и куршумът се изстрелва към небето. Шмонов е арестуван незабавно и прекарва 4 години в психиатрична клиника.
Преди година наш кореспондент се срещна с Шмонов, който все още е жив и здрав – ако искате да разберете повече за него, прочетете нашата статия.
Случаят на Брежнев изключително си прилича с този на Горбачов – но неговият враг, Виктор Илин, всъщност успява да убие някого. Илин, който служи в Съветската армия през 1969 г., бяга от там и открадва два пистолета. Преструвайки се на милиционер, който охранява колоната, в която се движи Брежнев, Илин напада една от колите, където смята, че е Брежнев, и произвежда 14 изстрела.
Илин допуска грешка: стреля по колата, в която са космонавтите, току що завърнали се от орбита. Убива шофьора. "Исках всички да разберат за идеите ми, а това изискваше да направя нещо дръзко", каза кандидат-убиецът пред Russia Beyond. Вместо това обаче го вкарват в психиатрична клиника, също като Александър Шмонов, само дето Илин прекарва там около 20 години.
Russia Beyond се срещна и с Илин – ето и пълната статия.
Точният брой на заговорите срещу Сталин е доста смътен – някои от тях са изфабрикувани от тайните служби, за да елиминират политическите му противници. Други от опитите за убийство обаче са истински и далеч по-многобройни от тези срещу Брежнев и Горбачов.
В края на 1930-те Хайнрих Люшков – бивш високопоставен военен, дезертирал от СССР в Япония, помага в организирането на убийството на Сталин в Сочи, но планът се проваля, тъй като съветите имат свой агент в групата. По-късно и германците се опитват да покушат Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил по време на Техеранската конференция през 1943 г. (операция "Дълъг скок"), но съветските спецслужби отново си свършват работата добре.
През 1942 г. съветският офицер Савелий Дмитриев стреля по автомобил на Червения площад. "Терористът си мислел, че в колата е Сталин, а всъщност там е (един от неговите министри) Анастас Микоян, който като по чудо не е ранен", пише "Российская газета". Дмитриев е арестуван и разстрелян, а Сталин умира в собственото си легло чак 11 години по-късно.
Първият опит за покушение срещу последния руски император е много специален – той се случва през 1891 г., докато той е на посещение в Япония. Когато младият Николай е в гр. Оцу, местният полицай Цуда Сандзо се втурва към него с меч.
"Мечът отсича козирката на шапката на Николай и само докосва челото му... един от слугите на принца избутва нападателя, но той все пак успява отново да замахне. Въпреки това и този път не уцелва", описва инцидента историкът Александър Мещеряков.
"Цуда Сандзо страда от сериозни психически проблеми, както доказват показанията му", обяснява Мещеряков. "Той е бивш самурай и решава да сложи край на вътрешните си проблеми, нападайки чужденци". Осъден е на доживотен затвор и умира през същата година в затвора.
След Октомврийската революция през 1918 г. ситуацията в Русия е изключително бурна – дори болшевишкият лидер Владимир Ленин не се чувства в безопасност в тези смутни времена. На 1 януари 1918 г. неизвестни терористи стрелят по колата му в Ленинград и оставят дупки по вратите и предното стъкло, но революционерът е невредим.
Другият опит за убийството е доста по-успешен: на 30 август 1918 г. Ленин говори с жена след среща в завод, когато 28-годишната Фани Каплан стреля по него три пъти, ранявайки го във врата и в ръката. Каплан, която е член на Социал-революционната партия, обяснява, че е стреляла "заради убежденията си" и твърди, че болшевиките са узурпирали революцията. Разстреляна е три дни по-късно.
Този злощастен император е шампион по опити за покушение, извършени срещу него: докато е на власт, революционерите използват индивидуалния терор като средство за политическа борба. Очевидно императорът е тяхната цел номер едно.
"Животът му прилича на истински ад" пише "Аргументи и факти". Първият опит за покушение е през 1866 г., когато императорът се разхожда край Лятната градина в Санкт Петербург – терористът Дмитрий Каракозов стреля по него, но не уцелва. По императора стрелят още два пъти – през 1867 г. (в Париж от полски патриот) и през 1879 година. След това терористите взривяват влака на императора (1879 г.) и залагат бомба в стая в резиденцията му (1880 г.). Късметът обаче помага на императора да избегне смъртта.
Едва на 1 март 1881 г. терористите от движението "Народна воля" успяват – те хвърлят две бомби в Санкт Петербург. Смъртоносно раненият 62-годишен император умира в двореца си след 15-годишно преследване.
Прочетете още: Най-добрият диверсант на Сталин!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си