49 дни в морето без храна: Изпитанието на съветските войници, спасени от американския флот

"Около 9 часа бурята стана по-силна, стоманеното въже се скъса и шлепът бе отнесен към скалите ... Корабът започна да навлиза в открито море. След три часа ми казаха, че нямаме гориво. Реших да изкарам шлепа на суша. Беше рисковано, но нямахме друг избор. Първият опит бе неуспешен - ударихме скала... Почти се разбихме, но успяхме да преминем скалите, въпреки че получихме дупка и водата започна да навлиза в машинното отделение. Зад скалите се виждаше пясъчен плаж и се насочих към него. Почти бяхме стигнали, когато шлепът остърга земята - но след това се оказа, че сме изчерпали горивото си, двигателите спряха и вълните ни върнаха в открито море... ". Така сержант Асхат Зиганшин описва началото на 49-дневното си приключение на 17 януари 1960 година. Всичко това се случва на един от Курилските острови в руския Далечен изток, по време на разтоварване на товарен кораб.

Sputnik

Почти никаква храна

Само те четиримата са (Зиганшин плюс войниците Филип Поплавски, Анатолий Кручковски и Иван Федотов) на малкия шлеп Т-36, който се отдалечава на около 2400 км от брега. Те нямат радио, тъй като е счупено. Успяват да поправят дупката доста бързо, но имат много по-сериозен проблем - нямат почти никаква храна. Хляб, грах и просо, кофа картофи и буркан с мазнина. Има и малко вода, макар че тя е за технически цели - да се охлаждат двигателите. Има малко ръжда в нея, но не е солена. Това е всичко.

Бързо осъзнават, че скоро няма да бъдат открити. Зиганшин намира вестник, в който пише, че във водите, в които се намират, не се допускат кораби, тъй като ще се провеждат изпитания на ракети. Така че четиримата започват тежка диета. Отначало ядат веднъж на ден - всеки от тях получава по чаша супа. Приготвят я от няколко картофа и една лъжица мазнина. Три пъти на ден пият по малко вода.

Sputnik

Никакви кавги

До 23 февруари всичката храна е свършила. Опитват се да хванат риба, но не успяват, тъй като се носят по течението, а рибата не вирее в тези води. Има само около метър и половина дълги акули, които обикалят наоколо. Така че четиримата сваряват и изяждат кожените си ботуши и колани, както и кожени части от акордеона. В крайна сметка са ужасно слаби и започват да получават халюцинации.

Най-забележителното нещо е фактът, че в тези ужасни условия те успяват да запазят високия си морал. "Нямаше паника или депресия до самия край. По-късно механикът на кораба "Кралица Мария", който ни докара от САЩ до Европа, ми каза, че самият той е попадал в подобна ситуация: "след силна буря радиото на кораба не работеше за две седмици. От 30 члена на екипажа няколко умряха. Но не заради глада - поради страх и постоянна борба за храна и вода... "спомня си Зиганшин. Нищо подобно не се случва на Т-36. Те разделят всичките си запази поравно и не се опитват да измамят другите.

Sputnik

Страх от дезертьорство

Към 7 март разполагат само с половин чаша прясна вода, един кожен ботуш и три клечки кибрит ... За щастие по това време са открити от американския самолетоносач Kearsarge. Първоначално съветските войници не желаят да напуснат шлепа си и искат от американците да им доставят необходимото гориво и храна.

Но по-късно променят решението си и се качват на борда. След като ядат, те заспиват и спят в продължение на няколко дни. Но когато се събуждат, се плашат, осъзнавайки, че са загубили шлепа си и са прекарали време на американски кораб. Страхуват се, че ще бъдат обявени за дезертьори, след като се приберат вкъщи.

Герои на Сан Франциско

Sputnik

Посрещнати като герои

Те обаче се притесняват напразно. Скоро един от най-големите съветски вестници публикува статия, наречена "По-силни от смъртта". Тя е за тях. Момчетата стават герои както в СССР, така и в САЩ. Приети са като герои и в Сан Франциско (кметът им дава символичен ключ от града), в Ню Йорк и най-вече в Съветския съюз.

Удовиченко/Sputnik

В Москва са посрещнати от министъра на отбраната и присъстват на  безкрайни срещи на различни места. Лицата им са на всеки вестник или списание. За тях се пишат песни. Една от тях е написана от изключително популярния поет и певец Владимир Висоцки.

Появява се народната песен "Зиганшин-буги", която включва думите: "Зиганшин изяде втория си ботуш". Заснет е и филм за приключението на войниците.

Те се превръщат в истински национални герои и всичко това продължава до космическия полет на Гагарин, който се случва през април следващата година. Славата на първия човек в космоса засенчва премеждията на четиримата войници.

Подводните дуели на Втората световна: научете как СССР печели превъзходство в моретата!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.