Отровен въздух: химическо оръжие срещу Русия през Първата световна война

Ужасна паника. Потопените в гъст жълт газов облак руски войници ослепяват, кашлят и не могат да дишат. Хиляди войници умират от задушаване, а други осем хиляди получават изгаряния.

Мащабната химическа война на руския фронт започва на 31 май 1915 г. на територията на Полша с огромно изпускане на хлор от газови балони на фронта по 12-километровата отбранителна ивица на 14-а Сибирска и 55-а стрелкова дивизия.

Как започва всичко

За първи път германците разпръскват около 170 тона хлор в края на април 1915 г. край р. Ипър, на 6-километров участък от фронта. Щом вятърът започва да духа в нужната посока, към френската армия изпускат газ от 6000 балона, които се отварят ръчно. Към французите започват да се носят жълто-зелени облаци от хлор, които водят до паническо отстъпление, пише в книгата си "Забравената химическа война 1915–1918 г." професор Михаил Супотницки.

Поведението на французите е разбираемо. "Човек, попаднал в такъв облак, загивал за няколко минути. Като използват хлора, германските военни химици за първи път успяват да изпълнят две основни условия, необходими за успеха на химическото нападение – принципа за масовото използване на отровното вещество и принципа за максимална концентрация на газовия облак", пояснява Супотницки.

Според него, ако германците са имали достатъчно резерви, за да пробият фронта в този момент, то атаката е могла да реши изхода на войната. "Резерви обаче нямало и неголемият успех на германците на ипърското направление бележи началото на една взаимно унищожителна химическа война", заключава ученият.

Химическо оръжие срещу Русия

За първи път химическо оръжие на руски фронт се използва в края на януари 1915 г. на територията на Полша. Тогава, между другото, температурата на въздуха е много ниска и руските войски не претърпяват сериозни загуби.

Истинската мащабна химическа война срещу руската армия започва на 31 май 1915 г. с грандиозна атака, при която се използва хлор. Почти пълната липса на гори позволява на газовия облак да се придвижи дълбоко в отбраната на руските войски, запазвайки поразяващото си действие на не по-малко от 10 километра.

Опитът, придобит край Ипър, дава на Германия основание да смята победата над руската армия за предрешена. "Само че издръжливостта на руския войник и добре изградената отбрана позволяват на руското командване да отблъсне 11 германски опита за настъпление, предприети след пускането на газа. Тогава руските загуби от отровните вещества са 9036 войници и офицери, от които 1183 души умират. През същия този ден германците губят 116 бойци", пише в книгата си "Химическото оръжие по фронтовете на Световната война 1914-1918 г." Александър Де Лазари, военен учен и първият руски историк по химическо оръжие.

Това съотношение на загубите принуждава царското правителство на Русия да се включи в химическата война и да създаде собствено химическо оръжие.

Хлор за царя

Ден след атаката руският генерал Янушкевич телеграфира на военния министър, че армията трябва да бъде снабдена с химическо оръжие. Тази задача се оказва тежка, защото по-голямата част от руската химическа промишленост по онова време принадлежи на германците. В Русия изобщо няма химическо машиностроене като отрасъл от народното стопанство. Германските индустриалци много преди войната са се погрижили техните предприятия да не могат да бъдат използвани от руснаците за военни цели. По време на войната те, разбира се, са затворени.

След разрушителната газова атака от 31 май химическите нападения срещу руските войски продължават с нарастваща сила и изобретателност. Германците умело използват пускането на газ и обстрелването с химически снаряди.

Русия е принудена самостоятелно да развива производството на химическо оръжие. Организирано е получаването на хлор в заводите в Самара, Рубежни, Саратов и във Вятска губерния. През август 1915 г. са получени първите 2 тона течен хлор, а от октомври в Русия започва сформирането на химически отряди за извършването на атаки с газови балони.

Михаил Супотницки се възхищава от работата на руските военни химици: "Като започват от нулата, без петродолари и помощ от Запада, те буквално за една година успяват да създадат военно-химическа промишленост, която е снабдила руската армия с няколко вида бойни отровни вещества (ОВ), химически боеприпаси и средства за индивидуална защита", подчертава специалистът.

Новото оръжие на Русия

За първи път руснаците използват химическо оръжие по време на мартенското настъпление през 1916 г. в района на езерото Нароч. Настъплението е предприето по молба на съюзниците с цел да се предотврати германско настъпление към Верден. Цената му за руския народ е 80 хиляди убити, ранени и осакатени. Руското командване разглежда химическото оръжие в тази операция като спомагателно бойно средство, чието действие тепърва е трябвало да се изучава в бойни условия и затова военните не са използвали средства за защита - противогази и ръкавици.

В края на 1916 г. руските войски напълно овладяват химическото оръжие, а армията е снабдена с противогази. Обгазяването на вълни, предприето от германците на 7 януари 1917 г. срещу руския Северен фронт, не води до загуби благодарение на факта, че руските войски използват противогази и имат повишена химическа дисциплина. Последната руска газова атака е извършена край Рига на 26 януари 1917 г. и завършва със същия резултат за германската армия: и те са подготвени за газови атаки. Стига се до паритет.

След Първата световна война световната общност осъзнава и оценява страшната сила на химическото оръжие. То влиза в списъка с оръжията за масово поразяване, а в края на XX в. е забранено за използване с решение на Хагския съд. Сред страните, подписали Конвенцията за забрана на химическо оръжие, е и Русия.

Прочетете още: Как руските войници се забавляват под носа на немците през Първата световна война?