Руското министерство на отбраната разсекрети архивни документи за историята на военната авиация и подвизите на съветските летци от времето на Великата отечествена война, съобщиха от пресслужбата на ведомството.
В публикуваните документи са представени и копия от ръкописен проект на заповед от Комитета по отбрана на СССР, съставен под диктовката на Йосиф Сталин и отнасящ се до бомбардировките над Берлин от август 1941 година.
"До другаря Водопянов
Да задължи 81-ва въздушна дивизия начело с командира на дивизията т. Водопянов от 9.08 до 10.08 или един от следващите дни, в зависимост от метеорологичните условия, да нападне Берлин. При атаката освен фугасни бомби задължително над Берлин да се пуснат и запалителни бомби с малък и голям калибър. В случай че моторите започнат да отказват по пътя за Берлин, имайте като резервна цел за бомбардировки гр. Кьонигсберг.
И. Сталин
8.8.41"
Освен това ведомството публикува архивни документи с подробности за подвизите на пилотите-щурмоваци, чиито имена не са огласявани до момента.
Сред тях е младши лейтенант Владимир Гуляев, който нанася сериозни щети над врага и приземява полуразбит самолет на един оцелял колесник.
В подборката на документите има и малко известни документи за възнагражденията на екипажа, извършил подвига на Николай Францевич Гастело, който за първи път във Втората световна прави "таран" над немски самолет.
Отделна колонка е посветена и на съветския летец Екатерина Зеленко, която изпълнява над 40 успешни бойни полета за по-малко от половин година. Зеленко посмъртно е наградена със званието Герой на Съветския съюз за "безпрецедентния героизъм и волята за победа", след като и тя извършва въздушен "таран".
Министерството на отбраната публикува и уникални аналитични документи за особеностите на въздушните съдове, мотори, авиационно въоръжение и спецоборудване, съставени въз основа на опита, получен при бойните действия. В тях има сведения за самолети като Ил-2, Як-1, Як-7, Як-3, Ла-5, Ла-7 и други.
СССР нанася въздушни удари по Берлин в отговор на бомбардировките над Москва в нощта на 21 срещу 22 юли 1941 година. Атаката има значителен психологически и военнополитически ефект.
В нощта на 5 август пет съветски самолета извършват пробен полет в покрайнините на немската столица, за да уточнят маршрута за атаката. В хода на операцията е загубен един от въздушните съдове. Вечерта на 7 август обаче група от 15 бомбардировача се издига в небето и поема към Берлин. Маршрутът преминава през Балтийско море, а температурата на борда пада до 35-40 °C под нулата. След три часа самолетите преминават северната граница на Германия и се сблъскват с немските наблюдателни постове, които обаче не откриват огън по тях, тъй като ги вземат за свои. След като извършват бомбардировките си, по тях е открит огън, но въпреки това всички самолети се връщат в базата.
Въздушният удар оставя немското ръководство в потрес. В Берлин приписват атаката на англичаните, но от Лондон публично отричат да са летели над немската столица на 7-8 август.
С указ от 13 август звание Герой на Съветския съюз получават полковник Преображенски, пилотите Василий Гречишников, Андрей Ефремов, Михаил Плоткин и флагманския щурман на полка Петър Хохлов.