Проблемът е решен чрез модернизация на ходовата му част, поставянето на вериги и използването на автомобилна и железопътна тяга. Но какво да се прави в ситуация, в която няма нито автомобилни, нито ЖП пътища? Съветските конструктори предлагат оригинално решение – да снабдят танка с криле.
Идеята за създаването на лек танк, който да може да се вдига във въздуха, се появява отвъд океана. В САЩ през 1932 г. създават машина на базата на алуминиева сплав, която тежи едва 4 тона. Въпреки това там идеята не просъществува. Американската разработка е закупена от Съветския съюз и през 1933 г. започват изпитанията. Първата машина се оказва провал: опитите да се вдигне във въздуха съветският лек танк Т-27 през 1933 г. показват, че задачата е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Танкът трябва да се олекоти толкова много, че на практика губи боеспособността си. Проблемът съветите опитват да решат чрез създаването на специално окачване. През 1935 г. с негова помощ успяват да вдигнат във въздуха "плаващия танк" Т-37А. Жители на Подмосковието виждат удивителна картина: огромен десантен самолет се снижава на минимална височина над повърхността на езеро и със скорост изхвърля танк.
Същевременно се предприемат опити да се реши проблема от корен и да се поставят крила на танка. През 1933 г. е предложен първият проект за летящ танк, въпреки че той не проработва: промишлеността към този момент не може да създаде достатъчно мощен двигател, за да успее машината да набере нужната скорост за излитане. Но от началото на Втората световна си спомнят за тази идея. Предложен е планер, който да носи танк Т-60 и да се закрепи за фюзелажа на бомбардировач. Предполага се, че той трябва да прелита над фронтовата линия и да изхвърля машините в тила на врага или на разположение на партизанските отряди. Съоръжението бавно планира, приземява се, освобождава се от крилата и може да влезе в боя. Въпреки това тогавашните самолети се оказват недостатъчно товароподемни. Планерът с танка успява да се издигне едва на височина от 40 метра – крайно недостатъчна.
PhotoXPress
И все пак съветите не се отказват от идеята за танков десант и след 1945 г. СССР напредва в някои аспекти спрямо другите страни. В началото на 1950-те съветските конструктори създават самоходна десантна установка АСУ-57. С помощта на нови самолети Ан-8 и Ан-12 те могат да се спускат както чрез планер, така и с използването на парашут. Съветският съюз постига толкова значителен успех, че за създаването на свой аналог на "летящия танк" започват да мислят и в Съединените щати. Бронираната машина "Генерал Шеридан", приета на въоръжение в американската армия през 1960-те явно напомня на съветския проект.
СССР обаче винаги се оказва крачка напред. През 1975 г. във Волгоградския завод за първи път е създаден пълноценен десантен танк (не танкче или самоходна установка). Машината с маса 17 тона и екипаж от трима души е въоръжена със 100-мм оръдие, картечници и дори зенитно-ракетен комплекс. Но най-главното се състои в това, че този танк може да плава, а това значи, че е незаменим помощник на десантчиците във всяка местност. Едновременно аналогична разработка е предложена на инженерите от курганския завод. Работите вървят строго секретно. Новите танкове излизат под кодови названия – "обект 934" и "обект 685".
Машините преминават изпитанията, но така и не постъпват на въоръжение – кризата в съветския военнопромишлен комплекс в годините на перестройната се явява пречка за това. Но те са първите танкове за бързо реагиране, прототип на които се появява на Запад едва след няколко години.