Когато на 7 август 1941 г. над Берлин се появява вражеска авиация, немците смятат, че това са британци. Въпреки това скоро разбират, че столицата на Райха е атакувана от съветски бомбардировачи.
Това се оказва напълно невероятно, тъй като немците са уверени: СССР вече на практика е загубил войната. Вермахтът е окупирал почти цялата прибалтийска територия, Беларус и половин Украйна, стигнал е до Ленинград и върви към Москва.
Още през юли командващият на Luftwaffe Херман Гьоринг уверява Хитлер, че съветската авиация е напълно унищожена. Всъщност се оказва, че тя си е напълно боеспособна и може да бомбардира Берлин в течение на цял месец.
Отмъщението за столицата
Getty Images
Идеята за ответен авиационен удар по Берлин възниква в съветското ръководство след като немците подхващат Москва в края на юли 1941 година. Бомбардировките на столицата подкопават доверието на съветските хора в тяхната сила и способност да се съпротивляват на врага. Взето е решение да се нанесе симетричен удар и да се бомбардира столицата на Третия райх. Командващият съветския флот адмирал Николай Кузнецов, който става отговорен за успеха на операцията, си спомня: "Ударът по Берлин имаше огромно значение в случай на успех. В крайна сметка хитлеристите разтръбиха пред целия свят, че съветската авиация е разгромена" (Николай Кузнецов. Курсом к победе. Москва, 1975).
И въпреки това да направят подобен ход е почти невъзможно, тъй като съветските ВВС претърпяват катастрофални загуби от няколко хиляди самолета само за първите месеци на войната – и това дава на немците господство във въздуха. В дадените условия всеки самолет е съкровище и трябва да се ползва рационално. Освен това на разположение на СССР вече няма летища, от които могат да се правят полети до Берлин и обратно.
Getty Images
Най-близо до столицата на Райха са летищата на Ленинград, но от тях бомбардировачите биха могли да стигнат най-много до Либави (съвр, Лиепаи, западното крайбрежие на Латвия). И тогава е взето дръзкото решение да се използват необорудвани полоси на Моонзундския архипелаг в източните части на Балтийско море, намиращи се в непосредствена близост до противника.
Оттук съветските бомбардировачи ДБ-3 биха могли да покрият разстоянието до Берлин – 900 км – и да се върнат у дома. Въпреки това немските войски плътно са обградили Талин, главната база на Балтийско море, и са си пробили път към Финския залив. Освен това в региона действа активно и финландската авиация.
Подготовката
Getty Images
Летището на остров Езел (днес Сааремаа) е най-голямото на Моонзундския архипелаг, но е напълно неподготвено за използване от стратегическа авиация. Трябва да се преоборудва в екстремни условия и за най-кратки срокове и скоро на острова са разположени съветските бомбардировачи,
"Трудната задача се падна на моряците. На острова нямаше достатъчни запаси от гориво и бомби... Малки баржи с бензин и боеприпаси под силна охрана минаха Финския залив до Талин, а затова и нататък до остров Езел. Опасността ги чакаше на всяка крачка. Трябва да се има предвид, че Талин беше обсаден от врага", пише Кузнецов
Още по-голяма опасност представляват възможните атаки на Luftwaffe. За да не привлекат вниманието на немците, самолетите са скрити на различни места на острова – във ферми, покрити с маскировъчни мрежи. Летището на Езел си изглежда глухо и пусто като преди.
Операция "Берлин"
Getty Images
На 6 август пет самолета извършват разузнавателен полет до Берлин, който се оказва успешен. Два дни по-късно 15 бомбардировача ДБ-3 с пълен боекомплект започват операция "Берлин". Те прелитат голяма част от пътя си над Балтийско море, свиват край Щетин (днес полския Шчечин), и се насочват към немската столица.
За Германия такава атака се оказва напълно неочаквана. Първоначално вземат съветските самолети за свои. "Немците не очакваха такава дързост. По време на подхода на нашите самолети към целите те сигнализираха от земята: що за машини, накъде летят? Смятани за отклонили се от пътя си германци, на летците им беше предложено да кацнат на едно от близките летища", спомня си Кузнецов.
Градът се оказва напълно осветен, като на длан. Полетите на британската авиация са в западните части на страната и по това време са рядко явление. Вражеските ПВО не очакват удар от севера и реагират със закъснение.
5 съветски самолета се отправят към Берлин и хвърлят бомбите си по него. Останалите го правят над столичните предградия и Щетин. След изпълнението на операцията всички екипажи се връщат на базата си – без загуби.
Шокова реакция
Sputnik
В този ден немско радио заявява: "В нощта на 7 срещу 8 август големи сили на английската авиация от 150 самолета опитаха да бомбардират нашата столица... От проправилите се към града 15 самолета 9 са свалени".
В отговор на това английските ВВС излизат с опровержение: "Гермнаското съобщение за бомбардировките на Берлин е интересно и загадъчно, тъй като на 7-8 август английската авиация не е летяла над Берлин".
Когато става известно кой в крайна сметка е бомбардирал Берлин, това предизвиква шок. Както в ръководството на нацистка Германия, така и сред обикновените жители. Нито едните, нито другите очакват, че разгромената, както самите те предполагат, съветска авиация е в състояние да се докопа до столицата на Райха.
Психологическата победа
В рамките на месец съветските самолети извършват още 9 полета към столицата на Германия, но не могат да постигнат ефекта на изненадата като първия път – врагът вече е готов за такива атаки.
В хода на последващите операции съветската авиация губи 18 самолета. В началото на септември, след превземането на Талин, немските войски се захващат с Моонзундските острови и на 5 септември операция "Берлин" е прекратена.
Въздушните нападения на съветската авиация активно се отразяват в съветската и западната преса. Въпреки това, че не успяват да нанесат сериозни щети, бомбардировките на Берлин имат важен психологически ефект: те демонстрират пред света, че съветската авиация не е мъртва, а дори е способна да нанася чувствителни удари в сърцето на нацистка Германия.
Лично познатият с участниците в атаките подполковник Сергей Остапенко си спомня: "След първите бомбардировките руснаците започнаха да говорят, мислят и пишат във вестниците Да, веднъж стигнахме до Берлин по небе, и по земя ще го стигнем".