Святослав I
Мото: "Идвам към вас!"
Снимка със свободен достъп
"На експедициите си той не носеше нито каруци, нито чайници... Нямаше и палатка – просваше под себе си конско одеяло и слагаше седлото под главата си. Всичките му хора правеха същото". Така е описан Святослав в първите източнославянски хроники – като спартански воин от XX в., възкачил се на трона на Древна Рус.
Святослав прекарва цялото си време на престола в постоянни битки със съседите на Рус. Той е последният езически владетел на древната руска държава. Не иска да приеме християнството, защото се бои, че така ще загуби верността на воините си. Към края на управлението му се смята, че е успял да изкове с меча си най-голямата държава в Европа.
Побеждава Хазария, една от най-мощните сили в региона. Тя контролира долната част на търговския маршрут по р. Волга. Святослав покорява някои източнославянски племена и разгромява аланите и волжките българи. Побеждава и българите на запад и, както се говори, планира да премести столицата от Киев на Дунава.
Победите над българите обаче не се харесват на съседната Византийска империя и Константинопол изпраща войските си да се справят с войнствения славянски владетел. Те го принуждават да се оттегли и, докато пътува обратно към Киев, е нападнат в засада от номадско племе. Подозира се, че номадите не организират засадата напълно самостоятелно – смята се, че го правят с благословията на византийците. Святослав е убит в битката, а вождът на племето, както пише в древните хроники, си прави бокал от черепа му.
Иван IV Грозни
Мото: "Водачът на нашата армия е Бог, а не човешко същество".
Държавен исторически музей, Москва
Иван IV е жесток и упорит владетел, който преследва плановете си както в мира, така и във войната. Това се вижда още от първата му кампания – срещу Казан през 1547 година. Двете ханства – Казанското и Астраханското – са останки от някога мощната Монголска държава (Златната орда), властвала над просторните земи на Русия в продължение на над два века. Освен практическата нужда да бъдат спрени набезите на ханството срещу руските земи, кампанията има и символично измерение – тя цели напълно да сложи кръст на предишната независимост и да демонстрира новия статут на Москва. "Победата в тези войни... изисква огромни усилия и жертви. Достатъчно е да кажем, че превземането на Казан отнема три мащабни кампании, включващи по-голямата част от целите руски въоръжени сили", отбелязва руският историк Виталий Пенской.
След като разширява влиянието си и разчиства източните граници, прокарали пътя към по-нататъшното разрастване на руската територия към Сибир, Иван IV насочва вниманието си на юг и на запад. Кримските татари редовно извършват набези и грабят руските земи, като понякога достигат чак до Москва. През 1571 г. кримският хан опожарява града до основи. Това обаче е върха на силите му: на следващата година 120-хилядната му армия е премазана от много по-малобройните войски на Иван Грозни. Обратно по домовете си се връщат едва 10 000 кримски воини. Проблемът с кримските набези е решен.
Не така стоят нещата обаче с опонентите на Иван на запад. За да получи достъп до търговските маршрути по Балтийско море, царят обявява война на Ливонския орден, населяващ района, където днес са разположени балтийските държави. Според Пенской "през първите 20 години на войната (която продължава четвърт век) Иван IV държи инициативата и превзема значителна част от Ливония с изключение на двата големи града – Ревал (Талин) и Рига". Тогава обаче той губи всичко, "тъй като Москва не разполага с нужните ресурси за едновременна и успешна война на двата фронта" (на юг и на запад). Както подчертават някои историци обаче, Ливонската война е от второстепенно значение за Иван. Основната му битка – с татарите от Казан, Астрахан и Крим – е спечелена.
Екатерина Велика
Мото: "Докато съм жива, ще браня Родината си с писалка и меч".
Wikipedia
Екатерина Велика е етническа германка, но въпреки това успява да постигне повече за руската държава от повечето етнически руски владетели. 40-годишното ѝ управление през втората половина на XVIII в. е белязано от много войни – всички победни. Под властта на Екатерина Русия се бие с почти всички свои съседи, а в някои случаи и неколкократно.
Русия на Екатерина на два пъти предизвиква Турция и взема като трофей Крим и северната част на Черноморския регион, който днес представлява значителна част от украинската територия. Има и няколко войни с Полша, благодарение на които Русия получава контрол над западните райони на днешните Беларус и Украйна. Екатерина побеждава и Швеция и Персия. Понякога Русия води по две войни едновременно на различни граници.
Екатерина успява да потуши и най-голямото въстание в имперска Русия – въстанието на Пугачов. Като казва един от най-добрите специалисти по руска история от XIX в. Сергей Соловев, развивайки руската държава, Екатерина "твърдо върви по стъпките на предшественика си Петър Велики, от когото наследява и името Велика". Съвременният историк Николай Павленко пък твърди, че "докато Петър Велики получава достъп до Балтийско море и създава Балтийския флот, Екатерина достига бреговете на Черно море и създава мощен Черноморски флот, присъединявайки Крим към Русия. Петър превръща покрайнините на Източна Европа в империя, а Екатерина ѝ добавя малко блясък, разширявайки границите ѝ и засилвайки мощта ѝ".
Направете си този ТЕСТ, за да разберете кой руски цар сте!