Сигурност зад стените на кремъла: руската укрепена цитадела

История
АЛЕКСАНДЪР ВЕРШИНИН
От незапомнени времена руснаците са известни със способността си да издигат крепостни укрепления. Самата територия на руската равнина, която няма планини, служещи като естествени бариери, принуждава населението ѝ да се защитава от враждебния свят с високи стени. Оттук и самата дума "град", която в миналото е означавала "оградено парче територия".

Руският град не е просто конгломерат от къщи, както е например в някои европейски страни. Той е непременно крепост. Средновековните скандинавски пътешественици са толкова впечатлени от изобилието от укрепени градове в Русия, че и така я наричат - Гардарики, "земята на крепостите".

Преди монголското нашествие през XIII в. в Русия са построени над 400 кремъла. Руснаците наричат крепостите именно така – кремъл - от славянската дума "крепкий" ("силен"). Повечето представляват земни валове с надстроени върху тях дървени стени. Тези стени са могли да бъдат широки до 6 метра. В тях лесно са се побирали десетки стрелци. В кулите, построени от обли дървета, са се поставяли далекобойни машини. Крепостта е имала и допълнителни укрепления. Оградена е била от ров, а на дъното му в земята са забивали остри колове. Между рова и стената е имало още една преграда – стена от няколко реда високи стълбове. Най-големите градове – Киев и Владимир – са имали каменна порта, над която обикновено се е издигала малка църква. Освен символичното си значение тя е имала и чисто военна роля – служела е като допълнителна кула за наблюдение.

Най-важните крепости са имали каменни стени. Още през IX в. каменни укрепления са бранели Изборск и Старая Ладога - градове на северозападните граници на страната, които непрекъснато са били атакувани. Най-силната крепостта е Псковският Кремъл. Атакувана от кръстоносците, тя е първата в Рус с каменни стени, изградени в основата си от огромни каменни блокове.

Мнозинството обаче са останали дървени и в средата на XIII в. са били напълно унищожени от монголите. Лесно плячка за огъня, без солидна основа, те не са могли да спрат новия нашественик и през XIV в. дървените крепости постепенно отстъпват място на каменните. Първата от тях, построена през 1360-те години, е белокаменният Московски Кремъл.

Неговото изграждане става в пълния смисъл на думата общонационално дело. Извикани са каменоделци от цяла Рус. Край Москва е открита специално каменна кариера за извличане на бял камък. Стените, високи до 6 м, са ограждали огромната за онези времена територия  от 10 хектара.

В Кремъл е имало цял град – княжески къщи, катедрали, домове на обикновени хора, работилници, складове. В крепостта се е влизало от шест порти. 10 кули са осигурявали контрол над широка ивица от територия, прилежаща към Кремъл. В основата на една от тях е бил изкопан кладенец, който е можел да доставя на града вода през най-дългите обсади.

Нашествениците се сблъскват с мощта на новите стени само година след края на строителството им. През 1370 г. армията на литовския княз Олгерд се опитва осем дни да ги щурмува, но претърпява огромни загуби и отстъпва. През 1382 г. татари приближават белокаменния кремъл. По това време по стените му вече е разположено невиждано за ония времена оръжие.

Номадите безуспешно обсаждат крепостта и са готови да се оттеглят, но изменниците в техните редици убеждават московчани да отворят портите. Кремъл падна и е напълно изгорен, но само няколко години по-късно е изцяло възстановен. През XV в. той издържа на два пъти на дълга обсада, но към края на века започва да се разпада.

През 1485 г. по заповед на московския велик княз Иван III започва работа по издигането на нови стени от червени тухли на мястото на старите белокаменни ограждения. Строителството се ръководи от най-добрите военните архитекти в Европа - италианците. В своето творение те използват архитектурни техники, които по това време активно се прилагат от европейските архитекти. Върховете на стените на Кремъл във формата на опашката на лястовицата са същият елемент, използван за украсата на Двореца на дожите във Венеция. Очертанията на кулите и стените във формата на зъбери напомнят на замъка Скалигер във Верона и замъка Сфорца в Милано. Кремъл значително увеличава територията си. Броят на кулите вече е 20. Крепостта на руските князе става най-голямото фортификационно съоръжение в Европа.

По същото време, когато е изграден Московският Кремъл, каменни крепости са издигнати и на югоизточните и северозападните граници, откъдето Русия е непрестанно застрашавана.  Укрепленията в Тула, Колома и Нижни Новгород бранят центъра на страната от нападенията на татарите. Крепостите в Орешек и Ивангород са непреодолимо препятствие пред шведите, датчаните и германците. През целия XVI в. не спира изграждането на укрепления. В Москва, извън Кремъл, се появяват два допълнителни каменни отбранителни пояса и един земен вал.

През 1595-1602 г. на високите брегове на горната част на Днепър изниква Смоленската крепост, която съвременниците наричат "огърлица на руската земя." Дължината на стените ѝ е 6,5 км, което е 3 пъти повече от дължината на стените на Московския Кремъл. По цялото ѝ протежение има 39 кули. Уникалността на укрепленията е, че те имат не две а три отбранителни нива. С други дума всяка кула, всяка част от стената е миниатюрна крепост. Стените са толкова широки, че по тях лесно е можела да се движи тройка, теглена от коне. Те не са лишени и от художествени елементи. Всяка бойница е украсена от дърворезби, каквито са слагани на жилищни сгради.

През годините 1609-1611 г. Смоленск издържа дългата обсада на полските войски. Нашествениците не успяват да превземат града в равен бой: към края на втората година от обсадата те се възползват от факта, че почти всички защитници на крепостта са убити и пробиват отбраната на участък, който не е защитен.

XVI в. става златната ера на руското военно строителство. През XVII в., с развитието на артилерията, монументалната военна архитектура започва да се оттегля в миналото. Вместо грандиозни крепости от типа на Кремъл започват да се изграждат така наречените засечни стени – укрепителни линии, състоящи се от верига от малки крепости. През XVIII в. крепостните стени окончателно отстъпват място на така наречените равелини и бастионите. Изключителните творения на руските архитекти, могъщите крепости на Централна и Северозападна Русия обаче продължават да са свидетели на велики войни от миналото. Една от тях - Коломенският кремъл - през 2013 г. получи статута на символ на Русия.

Вижте и кои са петте тайни забележителности на московския Кремъл!