Най-миролюбивите руски владетели: как са избягвали ужасите на войната

Александър III

Третяковска галерия
Тези руски монарси се опитват да преследват целите си главно по мирен начин. Какво постигат?

Михаил I

Първият владетел от Романови – Михаил (1613-1645) – е един от най-мирните царе, които някога са заемали руския престол. Според съвременниците му той е бил уравновесен и мил. Те твърдят, че Михаил е обичал цветята и първи е наредил в Русия да се засадят розови градини. Освен това и много млад заема трона – едва на 17 години.

Михаил Фьодорович

"Ще изберем Михаил. Той е млад и има крехък ум", казва един благородник. Младият цар не просто наследява властта, но е и избран от Земския събор (събрание на провинциите), предшественик на съвременния парламент. Съборът се свиква почти всяка година по време на неговото управление. Михаил обаче не е пълноправен владетел. Преди всичко негов регент е майка му – Марфа. След нея – баща му Филарет, с когото си дели властта. Съборът също ограничава правомощията му. Всичко това оказва влияние върху политиката на Михаил, правейки го по-консервативен и предпазлив.

Фрагмент от споразумението за вечен мир с Швеция

Под неговото управление е сключен "вечен мир" с Швеция, както и мирен договор с Полша. Те обаче се разпадат през 1631 г., когато Москва иска да достигне Варшава и да си върне преди това загубения Смоленск. Този опит, който се превръща в двугодишна война, в крайна сметка се проваля и води до "вечен мир" с Полша. Но пък това е единствената мащабна военна кампания в над 30-годишното управление на Михаил.

Алексей I

Синът на Михаил – Алексей (1645-1676) е баща на реформатора Петър Велики. Въпреки това той носи прозвището Тишайший, което означава "най-тихият или най-миролюбивият човек" или "онзи, за което не чуваш много неща". Алексей I е религиозен – посещава православни ритуали и чете религиозни текстове.

Алексей I

Същевременно разбира нуждата от това да се съхрани властта и полага усилия да модернизира армията. Както в случая с баща си, Алексей се опитва да реорганизира армията по западните граници.

Решава да създаде постоянни военни полкове, ръководени от западни професионални военачалници. Това е рязка промяна спрямо предишната епоха, когато благородници управляват бойния състав на страната.

Царуването е подобно на това на баща му – Алексей не обича войните. Най-големият конфликт по негово време отново е с Полша, въпреки че залозите този път са по-високи. Той се бори не само да върне Смоленск, който е важен стратегически град, но и да получи контрол над значителна част от Украйна.

Казашкият военен херцог Богдан Хмелницки се бунтува срещу Полша и няколко пъти моли Русия за подкрепа, но цар Алексей не желае да му окаже поддръжка, защото това автоматично означава нова война с Варшава. През 1653 г. обаче народното събрание съветва царя "да вземе под крилото си Богдан Хмелницки в името на това да съхрани православната вяра [поляците са католици] и свещените църкви на Бога".

Следващата година царят най-накрая решава да подкрепи казашката кауза. Войната с Полша продължава 13 години и завършва с връщането на Смоленск и присъединяването на части от Украйна към царска Русия.

Александър III

Александър III е наречен "миротворец", защото Русия няма войни по време на управлението му (1881-1895). "Всеки човек, който има сърце, не може да иска война, и всеки владетел, когото Бог е пратил на хората, трябва да направи всичко възможно, за да избегне ужасите на войната", казва Александър.

Портрет на Александър III (1845-1894) от И. Н. Крамски

Той идва на власт през 1881 г. след убийството на баща му Александър II – известен реформатор. Намалява реформистката политика и тръгва по консервативен път.

Заплаха от голяма война се появява само веднъж – в средата на 1880-те. Русия мирно присъединява големи части от Туркменистан и доближава Афганистан, където среща британците, които ревниво гледат напредъка на руснаците. Този сблъсък на двете големи сили води до битка с афганските войници под командването на британските офицери. Руснаците побеждават, а по-късно правителството на Александър успява да разреши граничния проблем с британците.

Паметен морски флаг на руско-френския съюз

Макар да е консервативен във вътрешната политика, царят радикално преориентира курса на Русия в международен план. Вместо да съюзи страната с Германия, той избира приятелство с Франция. По-късно Великобритания също се присъединява към този съюз.

Но не всички царе са били така миролюбиви. Разказваме ви и за тримата най-войнствени владетели на Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"