Безкраен дебат: Кой пали фитила на Студената война

Подходът на историците – както в САЩ, така и в Русия – към корените на Студената война се променя с времето. Първоначално двете страни непрекъснато се обвиняват взаимно. След това опитват да изградят по-компромисни теории. През 1990-те обаче обстановката в САЩ приема странен обрат и ортодоксалната следвоенна позиция се възражда.

"Деканът на историците на Студената война"

Джон Люис Гадис

Getty Images

Това е Джон Люис Гадис – изследовател, наречен "деканът на историците на Студената война". Той е професор от "Йейл" и носител на много награди, включително "Пулицър". Смята се за един от водещите историци на Америка и дори е съветник в Белия дом по времето на президента Джордж Буш.

В началото на кариерата си Гадис твърди, че на САЩ се хвърля твърде голяма вина по въпросите, свързани с корените на Студената война. Според него съветският управник Йосиф Сталин е движещата сила на този конфликт.

САЩ – най-свободното общество на планетата?

1945 г., Ялта, СССР. "Голямата тройка" на Ялтенската конференция. На снимката (от дясно на ляво: Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил

Global Look Press

Гадис описва причините за началото на Студената война със следните думи: "Конфликтът се корени в амбициозните надежди и параноични страхове на Йосиф Сталин от съветска страна и в решимостта на САЩ и западните им съюзници да се противопоставят на тези амбиции до такава степен, че те надживяват ползите, постигнати от съветската армия през Втората световна война".

Според него САЩ нямат друг избор, след като срещу тях се изправят "амбициозните надежди и параноични страхове" на Сталин.

Гадис смята, че Рузвелт и Чърчил си представят следвоенно споразумение, което "предвиждат възможността за съвместими интереси, дори и между конкуриращи се системи".

Сталин от друга страна се стреми да "подсигури сигурността на собствената си страна, като в същото време насърчава съперничества между капиталистите". Той не вижда възможност за сътрудничество и съвместно съществуване".

Историкът противопоставя двете страни. Според него "...гражданите на САЩ могат правдоподобно да твърдят през 1945 г., че живеят в най-свободното общество на земята". СССР от друга страна "в края на Втората световна война е най-авторитарното общество на планетата".

Студената война е представена като конфронтация между свободата и авторитаризма, като последният очевидно е лошият, отговорен за конфликта.

Две фракции във Вашингтон

Руският историк Валентин Фалин

Григорий Сисоев/Sputnik

От руска страна най-цялостното и последователно описание на Студената война е дело на покойния Валентин Фалин – историк и съветски дипломат. Той твърди, че топката е в полето на САЩ, но не смята, че първоначално американската политика е враждебна.

Фалин проследява корените на конфликта във Втората световна война и отбелязва две тенденции в американската политика спрямо СССР. Първата е свързана със страховете от нарастващата мощ на Москва по време на борбата с нацистите. Втората е т. нар. "ялтенски подход", целящ мирно сътрудничество между САЩ и СССР и предвиждана от президента Франклин Рузвелт.

Историкът цитира думите, изречени от Рузвелт в речта му пред Конгреса на 1 март 1945 г., с които той одобрява Ялтенското споразумение между САЩ, Великобритания и СССР: "Не може да е само американски мир или британски мир, или руски, френски или китайски мир. Не може да е мир на големи нации или малки нации. Трябва да е мир, почиващ на съвместните усилия на целия свят".

Според Фалин "светът, който Франклин Рузвелт описва, не отговаря на очакванията на реакционната фракция във Вашингтон, чиято мощ се засилва", и когато Рузвелт умира, наследникът му – Хари Труман – не иска да вземе предвид интересите на останалите нации. Още през април същата година той обявява, че "това (сътрудничество между Москва и Вашингтон) трябва да бъде прекратено...".

Плановете да се бомбардират 100 съветски града

Облак във формата на гъба над Нагасаки, Япония, след втората ядрена атака от страна на САЩ на 9 август 1945 г.

Getty Images

За да илюстрира новия и враждебен курс на американската администрация спрямо Москва, който разпалва искрите на Студената война, Фалин насочва вниманието към военното планиране на Пентагона. Той цитира Меморандум 329 на Американската съвместна комисия по разузнаването от 4 септември 1945 г., само няколко дни след края на войната.

Документът гласи, че е необходимо "да се изберат 20-те най-важни мишени, подходящи за атомна бомбардировка на СССР и на териториите, контролирани от него".

Разберете повече за последната битка от Студената война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.