3 велики победи на руския флот, от които врагът настръхва

Битката при Хангут (1714 г.)

Централен военноморски музей

През първата четвърт на XVIII в. Русия и Швеция водят кървави битки, които определят границите на Северна Европа за векове напред. Историците често посочват, че ключовият момент в Голямата северна война (1700-1721 г.) е битката при Полтава (1709 г.), когато руската армия разбива шведската. Но това е само малка част от цялата история. Швеция също е морска суперсила и Русия трябва да я унищожи, за да претендира за пълна победа.

Цар Петър прекарва дълги години в изграждането на руския флот, а през 1714 г. се възползва от предимствата в битката при Хангут (полуостров Ханко). Близо две дузини руски галерии атакуват шведския флот, състоящ се от над 12 плавателни съда, включително един тежък военен кораб с плоско дъно, известен със своята мощна артилерия.

Лично ръководейки нападението, Петър умело използва времето и факта, че шведите разделят силите си. Руснаците успяват да заловят почти всички вражески кораби.

Битката при Хангут е първата победа на руския флот в открито море. Заедно с битката при Полтава тя разбива гърба на шведската мощ и осигурява руската победа в Северната война.

Чесменската битка (1770 г.)

Национална художествена галерия на Айвазовски

Като една от ключовите битки в Руско-турската война от 1768-1774 г., Чесменската битка допринася значително за окончателната руска победа в този конфликт и позволява на Русия да стъпи на черноморското крайбрежие.

Докато руската армия побеждава османските войски на сушата, руският флот, под командването на граф Алексей Орлов, търси врага в Средиземно море.

На 5 юли 1770 г. двата флота се срещат близо до западното крайбрежие на съвременна Турция. Османските военни кораби превъзхождат руските с 2 към 1, но Орлов принуждава врага да се оттегли в залива Чесме под покритието на сухопътната артилерия.

Тук Русия печели една от най-славните си военни победи. След като руските военни кораби дезориентират врага с огъня си, част от флотата влиза в залива и довършва останалите вражески кораби.

Османският флот претърпява катастрофално поражение, като губи над 30 кораба: фрегати и галери, както и 32 по-малки кораба. Руските жертви са малко, равняващи се на 5 бойни кораба.

Синопското сражение(1853 г.)

Централен военноморски музей

Много преди Кримската война (1853-1856 г.) да доведе до катастрофа за Русия, страната има много славни победи, като например Синопското сражение - последният голям конфликт, включващ ветроходни кораби.

На 30 ноември 1853 г. руският флот, под командването на адмирал Павел Нахимов, напада османски бойни кораби в пристанище Синоп в северната част на съвременна Турция. Въпреки свирепия огън на османските кораби и наземни батареи, руснаците влизат в залива и разгромяват врага си.

Победата е пълна, а османците губят почти всеки кораб в Синоп (7 фрегати, 1 параход и 3 корвети). Задържан е и командващият на врага - Осман Паша. Само един параход успява да се измъкне.

Що се отнася до руснаците, те не губят нито един кораб, макар че много от тях са сериозно повредени.

Триумфът в Синоп обаче има и негативни последствия за Русия. Великобритания и Франция са шокирани от "клането в Синоп", както наричат битката, и решават да влязат във войната срещу Русия на страната на османците.

А знаете ли кога и защо руски ветроходи са служили на нацистка Германия?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.