Трима американски президенти, копнеещи за борба срещу СССР

Хари С. Труман

"Ако видим, че Германия побеждава, трябва да помогнем на Русия, а ако Русия печели, трябва да помогнем на Германия и така да им позволим да убият възможно най-много хора, въпреки че не искаме Хитлер да победи при никакви обстоятелства".

Това изявление е направено от сенатор Хари Труман през лятото на 1941 г., само седмица, след като Германия атакува СССР и принуждава Червената армия да се оттегли и да претърпи тежки загуби. Когато става президент през април 1945 г., отношението му към Москва е не по-малко враждебно, въпреки че няколко години по-късно САЩ и Русия  тръгват на съвместна борба срещу нацистите.

Труман встъпва в длъжност непосредствено след смъртта на Франклин Д. Рузвелт, който подкрепя идеята за следвоенно сътрудничество между великите сили. Въпреки че Труман е вицепрезидент на Рузвелт, той не споделя възгледите на началника си. Според Андрей Громко, историк и син на известния дългогодишен съветски външен министър, "Труман не вярва в международното сътрудничество на "Голямата тройка" – СССР, Великобритания и САЩ. Той не смята, че националните интереси на САЩ налагат сътрудничество между Москва и Вашингтон като стратегически съюзници или дори партньори".

Само две седмици след като встъпва в длъжност, Труман се среща със съветския външен министър Вячеслав Молотов. Начинът, по който американският президент се обръща към съветския държавник, кара последният да се оплаче, че никой не му е говорил по подобен начин през целия му живот. По-късно Молотов казва, че разговорът е поставил началото на нова епоха в отношенията между двете държави: началото на Студената война.

Година по-късно Труман придружава Чърчил, когато той изнася прочутата си реч във Фултън. След още една година президентът представя доктрината си за външна политика, целяща да удържи СССР, която всъщност води до създаването на НАТО.

Доктрината, според историка Ерик Фонър, "създава прецедент за американската помощ за антикомунистическите режими в цял свят, независимо колко недемократични са те, и за създаването на глобални военни обединения, насочени срещу Съветския съюз".

Джон Ф. Кенеди

Проблемите на СССР с Джон Ф. Кенеди първо са свързани с Куба. Москва с цялото си сърце приветства Кубинската революция през 1959 г. и е дълбоко потресена от оркестрирания от ЦРУ опит да се свали Фидел Кастро в Операцията в Залива на прасетата през 1961 г., която е проведена с благословията на Кенеди.

След това Кенеди не е готов да отстъпи ни на йота по въпроса за статута на Западен Берлин и да го обяви за демиталиризран свободен град, както предлага Москва. Последвалата конфронтация води до ситуацията на Чекпойнт Чарли, където на 27 октомври 1961 г. американски и съветски танкове прекарват цялата нощ изправени един срещу друг в готовност да започнат нова световна война.

В същото време, след лична среща между Кенеди и Никита Хрушчов във Виена през 1961 г., съветският лидер казва на група журналисти, че "Американският президент е много, много зелен".

Както споделя по-късно един от тези журналисти, незрялостта на американския лидер, за която говори Хрушчов, може би е изиграла роля за решението на съветския лидер да изпрати ядрени балистични ракети в Куба през 1962 година.

Светът отново е на ръба на Трета световна война. Поради нежеланието на Кенеди да отстъпи, Москва е принудена да изтегли ракетите си от Куба, въпреки че Вашингтон се съгласява да премахне своите ракети от Турция. Според един съветски дипломат ракетите на Москва в Куба са предотвратили повторението на американската инвазия на острова през 1962 година.

Роналд Рейгън

40-ият американски президент е враждебно настроен към СССР от самото начало на първия си мандат през 1981 година. Именно той лепва на СССР прякора "империя на злото". Той се шегува и с евентуални бомбардировки на страната.

"Скъпи сънародници, с удоволствие мога да ви кажа днес, че подписах законодателство, което ще обяви Русия за незаконна завинаги. Започваме бомбардировки след пет минути", казва американският президент преди едно от традиционните си радио обръщение към нацията. Въпреки че тези думи не са излъчени, те са записани и предизвикват остра реакция сред съветската армия и държавници.

По време на управлението на Рейгън САЩ оказват силна подкрепа на ислямистките муджахидини в Афганистан, които се бият срещу правителствените сили и съветските войски. Президентът се съгласява и да разположи ракети Pershing II в Западна Европа, което още повече засилва напрежението в отношенията с Москва.

Основното опасение на СССР обаче е свързано с плановете на Рейгън да създаде огромна система за противоракетна отбрана, базирана в космоса. Тази потенциална нова вълна от надпревара във въоръжаването и милитаризирането на космоса предизвикват сериозна тревога у съветското ръководство. Когато Михаил Горбачов става генерален секретар, проблемът заема високо място в дневния ред на разговорите му с Рейгън, когото той не харесва и когото описва като динозавър.

Странното поведение на Рейгън към Москва е видно не само от "шегата с бомбардировките". Преди няколко години медиите съобщиха, че Рейгън, който разполагал с обширна система от разузнавателни агенции и най-различни мозъчни тръстове, се е уповавал на трилър на Том Кланси, за да разбере Русия по-добре, преди важни преговори с Кремъл.

Прочетете още: Мъжът, който предотврати Трета световна война и жертва кариерата си!