Още от деня, в който се включват във Втората световна война, през декември 1941 г., САЩ планират да използват съветски летища за масови бомбени нападения над Германия, но с години срещат упоритата съветска съпротива на тази идея.
Едва през февруари 1944 г. Сталин одобрява плановете малък брой американски бомбардировачи да действат от съветски въздушни бази. Така се ражда операция "Франтик", давайки възможност на американците да бомбардират стратегически важни цели в Германия, които не могат да достигнат от летища в Англия и Италия.
Кралските военно-въздушни сили (RAF) отказват да се присъединят към операция "Франтик" поради дълбокото недоверие на Уинстън Чърчил към съветите. Американските лидери обаче съзират в нея добра възможност да подобрят отношенията си със СССР.
Сърдечни поздрави
Американски бомбардировачи използват техника "удари совалка" по време на операция "Франтик", при която самолетите излитат от съветски летища, но след бомбардирането на вражеските цели се приземяват на летища в окупираната от съюзниците Италия. При следващата им мисия бомбардировачите излитат от Италия, поразяват целите си и кацат в съветски бази.
"Бомбардировките совалка" целят да заблудят пилотите на Luftwaffe, които обикновено се опитват да прихващат бомбардировачите на Алианса, когато те се прибират у дома. А при тази техника никога не биха могли да разберат в каква посока ще се насочат бомбардировачите след мисията си.
Избрани са три летища близо до Полтава в Източна Украйна, на които да бъдат разположени летящи крепости B-17 и тежки бомбардировачи B-24, заедно с ескортиращи изтребители P-51 и P-38.
Няколко хиляди американски специалисти и много товари и боеприпаси са докарани в Полтава през пролетта на 1944 година. Американците биват посрещнати топло от местните жители, а в тяхна чест свири джаз групата на Полтава.
"Те бяха посрещнати с радост. Ударихме заедно врага. Това беше щастливо събитие за съвместната кауза", спомня си Владимир Станкевич, който служи като преводач на летището.
Операцията "Франтик" започва официално на 2 юни, когато 200 американски бомбардировача и бойци излитат от Италия, бомбардират гара в Унгария и за пръв път кацат на съветски летища.
Пилотите се запознават с бъдещите си колеги - съветски механици, наслаждават се на разходки из Полтава, щастливо разговарят с местните жители и снимат всичко с камерите си. Въпреки езиковите различия и силните препоръки на съветското контраразузнаване СМЕРШ да не завързват близки контакти с американците, пилотите на САЩ изграждат доверие и топли отношения със съветския персонал.
Случват се смешни инциденти. Американският лейтенант Фрайд се опитал да влезе в кметството на Полтава без пропуск. След като бил задържан, Фрайд казал: "Отидох в администрацията, за да видя със собствените си очи как и къде работи вашата Комунистическа партия".
Редовните бомбардировки на ключови стратегически цели в Германия, Полша, Унгария и Румъния продължават един месец, докато операцията не претърпява фиаско.
Германското отмъщение
Германците понасят тежки удари по военните си заводи и ключови железопътни възли и бързо реагират. На 21 юни един среден бомбардировач "Хайнкел" He-111 тайно последява американските бомбардировачи, когато се завръщат на съветските летища и определят местонахождението им.
"Последният американски бомбардировач доведе на опашката си германския разузнавателен самолет. Германецът направи само един кръг над летището и изчезна. Нашите бойци се опитаха да го свалят, но не успяха", спомня си механикът Юрий Дубровин.
На следващата нощ германски и унгарски самолети бомбардират летището край Полтава. Нито съветските прехващачи, нито местната противовъздушна артилерия са в състояние да ги спрат. Всъщност, съветската зенитна отбрана служи като отлична ориентация за нападащите самолети.
"Исках само едно нещо - да умра. Това беше истински ад", спомня си парамедичката Марина Ковальова.
Американците претърпяват колосални загуби - 47 от 73-те им самолета са унищожени. Същото важи и за много запаси от амуниции и товари от САЩ. "Това беше най-голямата ни загуба, понесена на едно летище по време на цялата война", казва командирът на B-17 Джон Пеш.
Силно недоволство
Американски командири обвиняват съветската страна за претърпяното бедствие, критикувайки съветите, че имат слаба противовъздушна отбрана и напълно неподготвена система за прехващане при нощни боеве. Те настояват да бъдат разположени техни противовъздушни батареи и нощни прехващачи от САЩ.
Американските обвинения имат основание. Съветите не са осигурили достатъчна защита за летището, а на него няма нито един изтребител за нощни операции. Масираният, но хаотичен огън от зенитните оръдия не успява да свали нито един германски самолет.
"Руснаците можеха да бъдат по-добре подготвени. Ние изобщо не срещнахме никаква съпротива. Предполагам, че американците и руснаците са имали големи неразбирателства помежду си", казва Хайнц Киел, радиооператор He-111.
Операция "Франтик" временно е спряна. Останалите самолети са преразпределени на италиански летища. Отношенията между американците и руснаците на летищата стават изключително студени и напрегнати.