Преминаването на "Дяволския мост": как Русия се бори за независимостта на Швейцария

История
АЛЕКСЕЙ ТИМОФЕЙЧЕВ
Преди повече от 200 години руските войници, водени от Александър Суворов, се бият в Швейцария, защото двете държави имат общ враг – Наполеон.

"През 1799 г. руският цар нарежда на един победоносен генерал да се оттегли от бойните полета на Италия и да се насочи към Швейцария, където да се бие с французите. Този генерал е Александър Суворов. Драматичната кампания, която се води в швейцарските Алпи, скоро става плод на легенди, които живеят и до днес", пише в сайта на Швейцарския национален музей, в който се провежда изложба, посветена на руския командир.

"Като елен, но по-добър"

По това време Русия се присъединява към Австрия и Великобритания в борбата срещу френските революционни армии, които покоряват една след друга страните на континента. В Италия Суворов няколко пъти побеждава французите, отменяйки привилегиите от предишните победи на Наполеон тук.

Виена обаче не харесва нарастващите позиции на Русия в Италия и настоява войските на Суворов да се отправят към Швейцария, за да се обединят с руските и австрийските полкове там и да се борят срещу френската армия на генерал Андре Масена. За да стигнат бързо там, руският командир избира път през алпийски проход, който е тесен, с много завои – и контролиран от французите. Планът на Суворов изглежда като самоубийствена мисия, но той казва: "Където може да мине елен, може да мине и руският войник; където не може да мине елен, там и руският войник може да мине, независимо от всичко".

Дяволския мост

Суворов и 20-хилядната му армия си извоюват пътя през прохода Свети Готард, където успяват да победят французите. Но са озадачени от така наречения "Дяволски мост" (Teufelsbruecke), който е много тесен и минава над бърза планинска река. На всичко отгоре съоръжението е тежко повредено от французите.

"Но това не спря победителите. Офицерите (намериха дъски) и ги вързаха с шаловете си, а войниците тичаха (по моста), слизайки от върховете до падините, за да достигнат врага и да го победят", по-късно Суворов пише на император Павел I. Дъските са взети от намираща се наблизо плевня.

Когато руските войници – гладни, измръзнали и кървящи след прекосяването на моста под френския огън – достигат до мястото, наречено Алтдорф, там ги очаква още една лоша изненада. Няма по-нататъшен път, а само две планински пътеки, които изискват специална екипировка за преминаването през тях. Суворов обвинява австрийските си съюзници, че не са го предупредили за маршрута.

"Но ние сме руснаци"

Изтощената армия трябва да премине през проход с височина от 2000 метра, като през цялото време противостои на френските нападения в гръб.

"Трябва да имаш желязна воля, за да вземеш решението да стигнеш до Алтдорф. За да се справиш с този маршрут ти трябва неограничена вяра във войниците", пише по-късно руският имперски министър на отбраната Дмитрий Милютин.

Много мъже губят живота си, падайки от тази планинска пътека. Много коне и много боеприпаси също са изгубени. А, тъкмо когато смятат, че вече са стигнали целта си и са постигнали невъзможното, в долината Муотатал ги очаква още един удар. Руснаците в Швейцария са победени от французите, след като основната част от австрийската армия ги е изоставила. Суворов няма къде да отиде. И това не е всичко: неговите полкове са заобиколени в долината от по-многобройните войски на един от бъдещите маршали на Наполеон – Андре Масена.

Суворов чувства нужда да се обърне към офицерите си. "Заобиколени сме от силен враг, който е горд от наскорошните си победи. (Мина доста време) откакто руските войници бяха в същата ситуация... Не можем да получим никаква помощ. Можем само да разчитаме на Бог и на невероятната смелост и отдаденост на нашите войници. Ще срещнем трудности, невиждани в света!... Но ние сме руснаци! Господ е с нас! Спасете честта на Русия и нейния император! Спасете сина му", страстно обяснява командирът, намеквайки за това, че синът на Павел – Константин – е в редиците на Суворовата армия.

Велика нещастна кампания

На 1 октомври част от армията на Масена, която е два пъти по-многочислена от руските сили, атакува. Руската контраатака обаче е бърза и толкова мощна, че французите са разбити. Масена сам едва избягва от плена на руски войник, който го хваща за ревера и дори изтръгва един от пагоните му. Французите отново са победени и претърпяват тежки загуби.

Суворов успява да се измъкне от блокадата и да спаси 75% от армията си. Милютин подчертава: "Тази некъсметлийска кампания донася повече слава на руската армия, отколкото и най-голямата им победа". "Бих разменил всичките си победи за Швейцарската кампания на Суворов", признава Масена.

Днес в Швейцария има шест музея по маршрута на Суворовия поход.

"Каква дързост, какви хора": събрахме за вас 5 неща, изненадали Наполеон в Русия!