Историята е следната: на 12 октомври 1960 г. се провежда среща на Общото събрание на ООН. По време на реч на филипинския делегат Лоренцо Сумулонг, за да изрази гнева си срещу него, Хрушчов започва да удря с обувката си по своята банка.
Има дори снимка на Хрушчов, който ядосано размахва обувката си. Изглежда като колаж - защото е така. Какво обаче се случва в действителност?
"Мазник на империализма"
Да, речта на генералния секретар на събитието е доста директна. През 1960 г. 17 африкански колонии обявяват независимост и темата е широко обсъдена на сесията. Други горещи теми са Унгарската революция от 1956 г. и съветската инвазия.
Атмосферата е напрегната. Румънският заместник-министър на външните работи Едуард Мезинческу се държи по такъв начин, че микрофонът му трябва да бъде изключен, а председателят на Генералната асамблея Фредерик Боланд удря с чукчето си толкова силно, че го чупи.
Представители на западните държави обвиняват СССР и неговата политика спрямо Унгария. След това разговорът преминава към африканските колонии и Хрушчов изнася емоционална реч, в която мъмри империалистическите държави - "колонизаторите". После ръководителят на делегацията на Филипините Лоренцо Сумулонг взима думата и намеква, че СССР също е колонизатор: "Народите от Източна Европа и други места, които са лишени от свободното упражняване на техните граждански и политически права и които са погълнати, така да се каже, от Съветския съюз".
Напрежение в ООН
Това ядосва Хрушчов, който бързо се приближава до трибуната и приканва Сумулонг да се дръпне настрани с жест на ръката си. След това отива до микрофона и дава своя отговор, наричайки Сумулонг "идиот, подставено лице, лакей" и "мазник на американския империализъм". Всичко това е извън рамките на нормалното, но няма какво да се направи. Когато приключва, Хрушчов се връща на мястото си.
Тъй като Сумулонг продължава да осъжда комунистическия режим, съветският лидер се ядосва още повече. Той вдигна ръка, за да говори, но е игнориран. И тогава ...
Като личен преводач на Хрушчов Виктор Суходрев си спомня в мемоарите си как генералният секретар започва да удря с юмрук по масата, за да привлече вниманието на Боланд. В ръката си Хрушчов държи часовника си и се занимава с него по време на събранието.
Суходрев предава думите на Хрушчов: "Започнах да удрям с юмрук и видях, че часовникът ми спря. По дяволите, счупих си часовника заради това тук! И тогава взех обувката и започнах да удрям с нея!" Така че е факт, че това не се случва на трибуната, а на местата на делегатите. И истинската снимка го доказва.
Хубави немски обувки
И така, как изглежда обувката? Придружителят на Хрушчов си спомня, че някой случайно настъпва съветския лидер, докато си седи на мястото в началото на сесията. Банките са тесни и Хрушчов не може да се наведе, за да се обуе отново, така че просто слага обувката на бюрото си. Същата версия се поддържа и от сина на Никита, 25-годишния Сергей, който също присъства на сесията.
Джеймс Ферон, журналист от Times, си спомня: "Аз всъщност видях Хрушчов, който не удряше с обувката си", добавяйки, че съветският лидер "се наведе, свали обувката си, размаха я заплашително, а после я остави на бюрото си. Никога обаче не удари с нея".
Джон Лонгард, бивш редактор в сп. Life, е "сигурен", че Хрушчов "не удря обувката си по банката", но че "със сигурност възнамеряваше да го направи". Според Лонгард Хрушчов "се протегна, свали кафявата обувка от десния си крак и я сложи на банката. Той се ухили на делегатите от Обединената арабска република, които седяха от другата страна на пътеката, и им намекна с жест(с празна ръка), че следващия път ще удари с обувката си. Мога да ви уверя, че всяка камера в залата снимаше Хрушчов в очакване да използва обувката. Той просто я обу отново и си тръгна. Никой от нас не пропусна снимката, което щеше да е сериозна професионална грешка. Това просто никога не се случи".
Според германския журналист Валтер Хенкелс обущар от Пирмазенс казва, че е видял снимка на обувката във вестника и я е разпознал като своя. Западна Германия изпраща 30 000 чифта обувки на Съветския съюз, от които 2000 чифта са ниски обувки – някои от тях може да са намерили своя път към Хрушчов.