"Запорожецът" е един от най-противоречивите автомобили, създавани някога в Съветския съюз. Тромав, шумен и тесен – и въпреки това той се справя доста добре с неравните терени и се ремонтира лесно.
Базиран на италианския Fiat-600, "Запорожецът" е със задно задвижване – нещо типично за колите, произвеждани през 1950-те и 1960-те години.
Заради малкия багажник на хората често им се налагало да товарят багажа на покрива и да го привързват. Така на практика автомобилът може да носи доста сериозен товар.
Недостатъците му обаче в много от случаите надделяват над предимствата му. През зимата колата се пали много трудно, а през лятото често прегрява.
Друг проблем е свързан със спирачната система. Тя е толкова ненадеждна, че понякога карането на "Запорожец" може да е наистина опасно.
Малкият и неудобен седан не се радва на особена популярност, когато излиза на пазара. За щастие моделите за износ – "Ялта" и "Елиет", са далеч по-приятни за каране.
Те се продават масово в България, Куба, Унгария, Югославия, Финландия и ГДР.
Поради злополучния им дизайн различните модели на автомобила си печелят подигравателни прякори като "гърбушко", "ушатко" и "сапунерка". Никита Хрушчов нарича колата "консерва".
Въпреки всички проблеми "Запорожецът" се смята за една от най-популярните съветски коли.
Причината – ниската ѝ цена.
Колата е два пъти по-евтина от "Жигулито" и може да се купи за 1/3 от парите, които струва "Волгата".
През 1990-те "Запорожецът" често присъства в различни руски вицове. Обикновено те започват така: "Един тромав "Запорожец" се блъска в "Мерцедес Бенц 600..."
Вижте как автомонтьори от Сибир превърнаха стар "Запорожец" в скара на колела!