Портретът на Сталин, който Пикасо би искал никога да не бе нарисувал

Смесването на изкуството с политическите интереси рядко дава добри резултати. Поетът Луи Арагон кара Пикасо да направи компромис и така винаги да съжалява, че е приел неговата поръчка.

По онова време Арагон ръководи  влиятелното литературно списание "Ле летр Франсез", затова на художника от Малага му е много трудно да отхвърли молбата на френския писател, който, също като Пикасо, е член на Френската комунистическа партия. А молбата на Арагон е да нарисува портрет на самия Сталин.

На 15 март 1953 г., само 10 дни след смъртта на съветския лидер, щрихите на Пикасо се появяват на страниците на уважаваното издание, изобразявайки грузинеца с най-ужасната слава. Покойният Сталин се появява като младеж с големи мустаци и с изпъкнали и ококорени очи. Журналистът Фелисиано Фидалго пише в статия от 1983 г. за испанския в. "Ел Паис", "в портрета на Сталин, подписан от Пикасо, можеше да се види грубиян със склонности към престъпления".

Три дни след като творбата се появява в "Ле летр франсез ", Френската комунистическа партия изразява неодобрението си към творбата на автора на "Герника": "Секретариатът на ФКП категорично не одобрява публикуването на портрета на великия Сталин".

Разговаряме с Рафаел Инглада, биограф на Пикасо

За да ни разкаже нещо повече за този любопитен случай, се отправяме към родния град на Пикасо, Малага, където живее неговият биограф Рафаел Инглада. Ето какво ни разказва той за тази злочеста творба.

"Портретът на Сталин, който Пикасо рисува във връзка със смъртта на съветския диктатор (5 март 1953 г.), според мен е отговор на изискванията какво трябва да бъде изкуството за сила като Русия. Именно биографът и приятел на Пикасо Пиер Декс му изпраща ден по-късно телеграма от името на Луи Арагон да участва с рисунка в специалния брой, който ще бъде посветен на покойния съветски вожд в "Лез летр Франсез ".

Пикасо рисува с графит портрета на 8-и във Валорис, а на 12-и той се появява в по-горе споменатото списание. Пикасо е искал да направи портрет на един млад Сталин (от негова снимка от 1903 г., която Франсоаз Жило, по онова време приятелка на Пикасо, е открила в един стар вестник). "Изглежда той и Франсоаз Жило толкова са се смели, след като Пикасо завършил портрета, че той започнал да хълца, защото приликата с бащата на Франсоаз била удивителна", пишат Чернин и Мюлер. Въпреки това те го изпращат и той се озовава на корицата на списанието до две статии – на Арагон и на Жолио-Кюри.

Дори цветята, които Пикасо изпраща в Москва, не успяват да успокоят брожението в редиците на Френската комунистическа партия и критиците и почитателите на художника. Вестник "Юманите" в броя си от 18-и публикува на първа страница съобщение, което "категорично" не одобрява рисунката:

"Без да поставя под въпрос лоялността на големия артист, чиято привързаност към работническата кауза е известна на всички, Секретариатът на Френската комунистическа партия изразява съжаление, че другарят Арагон, член на Централния комитет и ръководител на "Ле летр Франсез", който от друга страна води смела борба за развитието на реалистичното изкуство, е позволил публикуването му".

В този момент критиците и последователите на Пикасо се разделят напълно очевидно на два лагера. За Пикасо ситуацията е нелепа и изтормозен, като отговор на "Пари-Мач", той рисува коза пред фотоапарата на този вестник. Лаконичен отговор и тъкмо в стила на Пикасо. Разбира се. Пикасо е направил това, което е искал и така е показал, че едно нещо е сътрудничество и друго подчиняването и изискването".

Единодушна присъда

В действителност, както отбелязва Инглада, и Политбюро, и Комитетът възприемат това като "обидна и груба карикатура на гениалния вожд на народите", осъждайки Арагон и редакцията на седмичника, че са го публикували, и настояват за унищожаването на цялото издание на списанието (за "богохулство"), както и за публично покаяние на виновните.

Такова официално заклеймяване е трябвало да бъде възприето като заповед от галските комунисти. Луи Арагон няма друг избор, освен да се оттегли и да си направи публична самокритика. В следващия брой на списанието той "слага Пикасо под краката на конете", като публикува критични писма на различни клетки на партията.

По онова време не е започнало преразглеждането на фигурата на Сталин, затова повечето коментари изтъкват положителното в неговата личност и отправят критики заради окарикатуряването на "бащата на народите". С други думи те биха искали реалистичен портрет.

Бил ли е Пикасо убеден комунист?

Няма съмнение, че продължителното изгнания от родната Испания заради противопоставянето му на режима на генерал Франко, наред с изключително тежките преживявания по време на нацистката окупация на Париж, карат Пабло Пикасо да вижда комунизма като идеал на мира и път към свят без фашизъм. 

Това му създава повече проблеми, отколкото предимства. Десни групи организират протести срещу него на някои от изложбите му, а САЩ му забраняват да влиза в страната. Художникът започва да пътува по цял свят, организира публични конференции и прави дарения за различни социални каузи. Едно от тях е предоставянето на 1 милион франка на френските миньори във въглищните мини, които стачкуват по онова време. По-късно се включва в протестите срещу войната на Корейския полуостров, на която посвещава творбата си "Клането в Корея" (1951), критикува САЩ и не се харесва и на Френската комунистическа партия, която би предпочела, като с портрета на Сталин, "една по-проста творба".

Пикасо, който получава Ленинска награда за мир между народите през 1962 г., е имал сложни отношения с Комунистическата партия, защото не одобрява потушаването на унгарското въстание и на Пражката пролет, но остава верен на марксистките идеали до смъртта си през 1973 година. 

Прочетете още: 10 руски художници, влезли в световната история на изкуството!