Кой от Романови държи правата върху руския трон днес?

Правнукът на великия княз Кирил Владимирович, първият Романов в изгнание, нарекъл се "император" след смъртта на Николай II, е роден през 1981 г. в семейството на Мария Владимировна Романова и принц Франц Вилхелм Пруски и е кръстен Джордж.

Княз Василий Александрович, който по онова време е глава на Семейната асоциация на Романови, казва: "Щастливото събитие в пруското кралско семейство не засяга Романови, защото новороденият принц не принадлежи към Руския императорски дом, нито към семейство Романови". Каква е причината за този гняв?

Велик княз с червена панделка

Кирил е внук на Александър II. На 31 август 1924 г. той се самопровъзгласява за император Кирил I и така разгневява останалите Романови, които смятат, че той няма това право.

Те не одобряват това решение и отбелязват, че Кирил е участвал във Февруарската революция през 1917 г. , нарушавайки клетвата за вярност на Николай II. Като командир на корпус от Царските гвардейци на 1 март 1917 г. Кирил влиза в сградата на Държавната дума с пагони, украсени с императорския монограм и червена панделка на дрехите си и дава клетва за вярност на народа на Русия и Думата. Но това не е основното възражение.

Кирил нарушава руския закон за престолонаследничеството – жени се за братовчедка си принцеса Виктория Мелита Сакскобургготска. Николай II не одобрява този брак и жената на Кирил не приема православието. Николай лишава Кирил от правата му като член на Романови. Решението на императора е класифицирано, за да не се разгневи обществото. След като Виктория най-накрая приема православието, Кирил получава обратно правата си като член на фамилията, но правото му да наследи престола не е възстановено ясно. Все пак в момента на брака им съюзът им не е одобрен от императора.

След смъртта на Кирил синът му Владимир (1917-1992) става най-големият наследник на несъществуващия трон. Той никога не се нарича "император", но баща му му дава титлата "велик княз и царевич", а Владимир поема отговорностите на председател на Дома на Романови.

Имат ли наследниците на Кирил право върху престола?

"Именуването на Владимир като "велик княз" е нарушение на руския имперски закон", твърди руският историк Евгений Пчелов, който е международно признат специалист по генеалогията на Романови. "Велики князе могат да бъдат само хора, които са най-малко внуци на даден император. А Владимир Кирилович е правнук на Александър II. Така че той не може да носи титлата "велик княз и царевич", която му дава баща му".

През 1948 г. в Лозана Владимир се жени за грузинската принцеса Леонида Георгиевна Багратион-Мухранская. През 1969 г. Владимир обявява единственото си дете – 16-годишната Мария, за наследник на трона. Останалите наследници на Романови и най-вече княз Александър Александрович (правнук на Николай I) изразяват недоволството си: Леонида Багратион не е "равнородна" съпруга на Владимир.

През 1946 г. Владимир дава на фамилията Багратион царски статут, тъй като те принадлежат на династията грузински царе Багратион. Евгений Пчелов обяснява, че това не е истина: "Династията Багратион, грузински князе, имат няколко клона, а грузинските царе принадлежат към клон Имерети. Освен това, според руския имперски закон, руският император държи титлата "Цар на Грузия" от 1801 г., когато Грузия става част от Руската империя. Така че нито една грузинска империя не може да се смята за "равна" с Романови. Решението на Владимир от 1946 г. прави ситуацията абсурдна", твърди Пчелов.

Празен трон

"Само членове на Руския императорски дом на Романови могат да предявяват права върху трона", допълва Пчелов. "Тези хора трябва първо да са родени в равнороден брак – между наследници на царски династии. Последният Романов, отговарящ на това изискване, е принцеса Екатерина Ивановна (1915-2007), която прекарва последните години на живота си в Уругвай. В момента няма Романови, родени в равнородни бракове, така че според руския имперски закон никой не може да предявява права върху трона", заключава Пчелов.

В миналото един от възможните начини за разрешаването на подобни кризи е да се свика среща на Земския събор (руския парламент от XVI-XVII век). Например, Михаил Романов – първият цар от династията – е избран на Земския събор през 1613 година. Точният механизъм обаче е неясен, тъй като руският имперски закон не уточнява процедурата за свикване на събрание на Земския събор.

Някои учени твърдят, че Руската империя не е официално обявена за недействителна и технически все още съществува. Това обаче не е истина, тъй като на 5 януари 1918 г. на първата си и единствена среща Руското конституционно събрание обявява страната за република.

И накрая, защо дори говорим за руския имперски закон – та нали той престава да съществува с края на Руската империя? Но едно е сигурно – няма Романови, които да държат безспорното право върху несъществуващия императорски трон.

Разберете подробности за тайния живот на Романови!