"Децата на врага": Какво е да имаш съветски войник за баща в следвоенна Австрия?

Австрийска жена и съветски войник танцуват в свободна Виена

Анатолий Григорев/Sputnik
С австрийски майки и съветски бащи, първоначално са наречени ​​"децата на врага" и "децата на окупацията". Те самите обаче се смятат за "децата на освобождението" и се стремят да открият своите руски корени, от които са откъснати.

"Единственото, което майка ми знаеше от баща ми, беше, че е от Калинин (днешен Твер), а името му е Михаил Громан или Гросман", казва Елорора Дюпюи, австрийка, която търси руския си баща през последните две десетилетия.

Това усилие изисква множество посещения в Русия, изпращане на заявки до архиви, срещи, провеждане на редица ДНК тестове, участие в телевизионни програми и общуване с много хора. В резултат на това са открити 10 мъже, които биха могли да бъдат баща ѝ, но, както се оказва по-късно - никой от тях не е истинският. Тя публикува книга за своето търсене.

Историята ѝ започва веднага след войната. Майката на Елеонора, която живее в австрийския град Санкт Пьолтен, среща съветски войник в началото на лятото на 1945 година. По-рано Червената армия влиза в Австрия (анексирана от Германия през 1938 г.) и окупира страната заедно със западните съюзници след разбиването на Хитлеровите войски.

Смята се, че в Австрия има около 30 000 деца, чиито бащи са войници от чужди армии, като поне половината от тях са от СССР. Съветското правителство, за разлика от Съюзниците, не позволява на войниците си да се женят за местни жени, така че дори в най-добрия сценарий тези отношения са обречени. Войниците са изпратени обратно в СССР и не могат да се грижат за децата си, дори и да искат. В Австрия техните наследници са наречени "децата на окупацията" или дори "децата на врага".

"Той беше добър човек"

Обстоятелствата на срещата между родителите на Елеонора са съвсем обикновени: двама съветски войници минават край градината, където майката на Елеонора работи, и молят за вода и плодове. Един от тях, Михаил, се връща на следващия ден и носи малко хляб, който по това време е рядкост. Той предлага и своята помощ. "В градината имаше много работа, а той ни беше донесъл колкото се може повече хляб. Той беше добър човек и това беше начинът, по който го заяви", казва майката на Елеонора на дъщеря си през 1955 г., когато окупационните сили изтеглят войските си от Австрия.

Няколко месеца след началото на любовната афера той е изпратен в болница, защото раната на крака му се влошава и има опасност от ампутация. По това време майката на Елеонора е бременна във втория месец, но дори не знае за това. Той никога не се връща. Елеонора е родена през април 1946 година.

Повече от лична история

Това е цялата информация, с която Елеонора Дюпюи разполага в края на 1990-те години, когато започва търсенето си. Само за няколко години обаче нейната лична история става популярна: тя се превръща във феномен, който поставя под въпрос съществуващите възгледи за близкото минало на страната.

Червената армия марширува във Виена

Дотогава в Австрия не се говори по този въпрос и темата за децата, чиито бащи са войници от окупационни войски, не съществува в обществения дискурс. "Често техният биологичен произход [на децата, чиито бащи са съветски войници] се пази в тайна. Темата за съветския баща е табу; децата израстват, вярвайки, че вторият им баща е и техен биологичен баща; майката не иска да каже на децата си истината... Стигматизирането на децата на съветските войници е по-изразено от това на другите деца на чужди войници", пише в едно от своите изследвания за последствията от войната в Австрия Барбара Стелз-Маркс, директор на Института "Лудвиг Болцман". Барбара е от хората, които помагат за привличането на общественото и научното внимание към историята на Елеонора Дюпюи.

Именно в този контекст "Елеонора Дюпюи  става първият човек, който казва, че се гордее с руския си баща, освободил Австрия от нацизма, заявявайки, че ще го намери", отбелязва Олга Павленко, заместник-ректор на Руския държавен университет за хуманитарните науки, който организира редица срещи на австрийци с техните руски роднини. "Постепенно отношението на австрийците към хора като Елеонора започна да се променя".

"Колкото повече знаеха, толкова повече ни уважаваха"

Дюпюи потвърждава, че австрийците започват да възприемат "руските деца" (както самите те наричат ​​себе си) по различен начин, когато обществеността научава техните истории: "Колкото повече знаеха за нас, толкова повече ни уважаваха… Възхищават ни се за това, в което сме се превърнали, въпреки бедното и мизерно детство. "Децата на освобождението", терминът, който подчертава значението на поражението над нацизма в контекста на тези лични преживявания, вече се използва по-често.

Историите на "руските деца" наистина са много тежки. "Много от моите австрийски "събратя", особено онези, които живееха в селските райони, бяха дискриминирани. Беше ужасно. Много от тях не говореха за това", казва Елеонора Дюпюи. Тя си спомня историята на Моника: "Тя имаше друг баща и той бе бивш нацист. Можете ли да си представите? Това "руско дете" [бе третирано] наистина ужасно. Тя страда от това през целия си живот".

Насилие и любов

Личната история на Елеонора не е толкова мрачна. Тя не е дискриминирана, въпреки че съседите ѝ много добре знаят за руския ѝ баща. До този момент тя познава около 20 души като себе си и казва, че повечето от историите на родителите им са доста романтични: любовни отношения между руски войници и австрийски жени.

Съветски войници във Виена, пролетта на 1945 година

Тя също така казва, че знае за два случая на изнасилване. Въпреки това дори децата, родени след такива инциденти, искат да познават бащите си. "Има един такъв човек и той казва, че би искал да се срещне с баща си: "Аз не съм против него, защото това са обстоятелствата. Кой знае какво е понесъл по време на войната и какво е видял". Като цяло, коментирайки такива събития, Елеонора Дюпюи подчертава, че "това [начинът, по който Червената армия третира местното население в Австрия] не може да се сравни с онова, което е причинено на руснаците: цели села и градове са разрушени от нацистките войски".

"Няма никакви пасторални картини сред ужасите на войната. Инцидентите на насилие се случват през първите месеци след победата. Въпреки това много скоро командването на Червената армия издава строги заповеди за екзекутиране на лицата, участващи в грабежи и насилие. Дори западните историци признават, че до есента на 1945 г. вълната от следвоенно насилие е успешно намалена", подчертава Олга Павленко.

"Все още имам надежда"

Енергията на Елеонора Дюпюи и помощта на австрийските историци привличат вниманието на външния министър на Русия Сергей Лавров към положението на "децата на освобождението", които търсят руските си бащи. Той обещава да помогне, тъй като в повечето случаи е трудно да се намерят хора, за които имаш само частична информация, а обичайните процедури по проучване на архивите не са от голяма полза.

Елеонора Дюпюи участва в шествието на

От 20-те "деца на освобождението", които Елеонора Дюпюи лично познава, 11 вече са открили своите руски бащи. "Все още имам надежда. В противен случай трябва да се откажа", казва тя. Въпреки това, независимо от окончателните резултати от търсенето, тя признава, че е открила своята "втора родина" в Русия. "Това е трогателна история за преодоляването на омразата от войната и търсенето на взаимно разбирателство", припомня Олга Павленко. Има обаче хиляди деца с бащи чуждестранни войници, които не се стремят да открият родителите си, тъй като избират различен начин, по който да се справят с миналото.

Корава любов: вижте как се отнасят към децата от улицата в Съветския съюз!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"