Защо американски учени спасяват съветско момиче в началото на Студената война

Зелман Уаксман – създателят на стрептомицина, публикува снимка на Ирина в първата си книга за пробива. Въпреки че тя не е нито позната, нито роднина на биохимика, Уаксман отвръща на зов за помощ от Съветския съюз да спаси живота на Ирина. Тъй като съветското правителство в онези години има по-належащи проблеми, родителите ѝ са принудени да действат сами.

Един грам надежда

През 1946 г. в следвоенния СССР туберкулозният менингит, който засяга мембраните, обвиващи централната нервна система, е нелечим. В общи линии той е равносилен на смъртна присъда. Когато известният съветски физик Венямин Цукерман разбира, че 9-годишната му дъщеря Ирина е поразена от болестта, той осъзнава, че е нужно да се действа веднага, защото пациентите обикновено умират до три седмици след заразяването.

Като много съветски учени Цукерман слуша забранени чуждестранни радиостанции и в деня, в който дъщеря му е диагностицирана, чува в лондонско радиопредаване, че е успешно разработено ново лекарство на име стрептомицин, което лекува коварната болест. Чрез връзките си Цукерман разбира, че стрептомицин вече може да се намери и в Москва, но има само един грам, а никой не знае правилната дозировка.

Приятелят на Цукерман – Израел Галинкер, предлага нещо лудо – да се обади в САЩ, да намери лекарите, които вече са изпробвали лекарството, и да ги попита за дозировката. По онова време всеки опит за връзка с "враждебна империалистка държава" често завършва с обвинения в шпионаж, но Цукерман и Галинкер решават да действат незабавно въпреки опасността. Обаждането е направено не от институция, а от частен апартамент на семейство Цукерман, където по-трудно може да бъде проследено. Всичко, което знаят, е името на болницата – клиника "Майо" в Минесота.

Контрабанда за живот

С помощта на съвместните усилия на съветските и американските телефонни оператори Галинкер се свързва с д-р Коруин Хиншоу – човекът, който първи успешно лекува туберкулозен менингит със стрептомицин. Въпреки лошата връзка Галинкер чува препоръката на Хиншоу на момиченцето да бъде инжектиран 0,1 г от веществото веднъж на всеки 24 часа. Но един грам не е достатъчен, за да бъде спасена малката Ирина.

В САЩ през 1940-те стрептомицинът се смята за "стратегическо лекарство" и Конгресът контролира дистрибуцията и износа му. Няма законен начин медикаментът да бъде продаден на вражеския СССР. За щастие швейцарско-съветският биохимик Лина Щерн успява да убеди брат си в САЩ да изпрати малки пакетчета с лекарството. Всички членове на съветските научни кръгове много искат да помогнат на малката Ирина Цукерман. Тя далеч не е единственото дете, страдащо от болестта-убиец. На спасение се надяват стотици семейства.

Шест месеца по-късно самият Зелман Уаксман е поканен в Москва. Той е запознат с обстановката и вкарва нелегално 30 г стрептомицин. Количеството е достатъчно да бъде спасена не само Ирина, но и други деца. Скоро съветите сами започват да произвеждат стрептомицин и през 1948 г. благодарение на лекарството са спасени над 900 деца.

Неволна помощ за глухите

Телефонното обаждане на Галинкер в САЩ не остава незабелязано. Всички съветски лекари по онова време се следят отблизо. Галинкер е обвинен в шпионаж за това, че се е свързал с Хиншоу, и е осъден на смърт. След като прекарва 40 дни в очакване на смъртното си наказание, присъдата му е променена на 25 години затвор. За щастие през 1956 г., седем години по-късно, влиятелните му приятели успяват да издействат освобождаването му. "Платих много за живота на Ирина", казва Галинкер. "Но си струваше".

След като се излекува, Ирина оглушава напълно. И все пак тя е дете на семейство от учени и завършва Московския държавен технически университет. Прекарва живота си в проучване на методи за общуване за глухите. Тя изобретява и изпробва и слухови апарати и работи по адаптирането на морзова азбука за глухи хора. Ирина почина през октомври 2018 г. в същата къща, в която тя и родителите ѝ прекарват целия си живот.

Прочетете още: Руски учени показаха апарат, с който раните зарастват три пъти по-бързо!